Решение № 12010 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2015 г.

Решение № 12010 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Тонка Недялкова Славова - починала и заместена от наследниците й по закон - Иван Милев Славов и Милена Иванова Славова, против решение № 1024/24.02.2015 г. по адм. дело № 6999/2014 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-18-11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с която е одобрена КККР за землището на с. Клисура, р-н "Банкя", СО, в частта й относно ПИ с идентификатори № 37280.2107.82 и № 37280.2107.83. В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила. Поддържа се искане за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: ИД на АГКК, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Кметът на Столична община, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Трендафил Кирилов Богданов и Росица Недялкова Йосифова, първият лично, а втората чрез дъщеря си - Виктория Йосифова, оспорват касационната жалба като неоснователна. Ответниците: Стефанка Неделчева Милева, Борислав Недялков Владимиров, Румяна Недялкова Симеонова и Венета Недялкова Владимирова, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Тонка Недялкова Славова срещу Заповед № РД-18-11/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, в частта й относно поземлени имоти с идентификатори 37280.2107.81, 37280.2107.82 и 37280.2107.83. Според съда, при заснемане на спорната граница между имотите, органът не е допуснал нарушения на материалния закон, тъй като е спазил поредността на критериите за установяване на граници по чл. 14, ал. 1, т. 1 - т. 6 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР (изм. ДВ, бр. 82/2011 г.), а именно установяване на границите от посочените от собствениците гранични точки в съответствие с актовете, определящи правата върху имотите - приоритет по чл. 14, ал. 1, т. 1, предл. второ от цитираната Наредба, пред съществуващата на място материализирана граница по т. 5. Отделно е посочил, във връзка с указанията на ВАС, в отменителното решение, че границата на двата ПИ 82 и 83, с имота на оспорващата Славова - ПИ 81 е също законосъобразно нанесена, съобразно документите за собственост. Поради това е отхвърлил жалбата спрямо тези два имота, като неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед на ИД на АГКК - София, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, с която е одобрена първоначална КК и КР на землището на с. Клисура, Район Банкя, СО, в частта на заснетата имотна граница между ПИ с идентификатор 37280.2107.81 - собственост на касаторите и съседните му имоти, с идентификатори 37280.2107.82 и 37280.2107.83, без останалите граници и площ на последните два имота, тъй като по отношение на тези основни данни в КККР за тези имоти, не е налице правен интерес от обжалване, по аргумент от чл. 49, ал. 4 ЗКИР /ДВ, бр. 36/2004 г./. По отношение спорната граница между тези два имота и имота на касаторите - № 81, по делото е установено, че в оспорената КККР същата е заснета по посочени гранични точки, съобразно акта за собственост на Тонка Славова, т. е по критерия, залегнал в чл. 14, ал. 1, т. 1, предл. второ от Наредба № 2/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /ред. ДВ, бр. 82/2011 г./, който предхожда критерия за определяне на границите на поземлените имоти по т. 5 - съществуващи на място материализирани граници, в случая установена от вещото лице телена ограда от мрежа. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че спорната граница между имота на касаторите /с № 81 накрая/ и двата имота /с № 82 и с № 83 накрая/, е заснета правилно, в съответствие с чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗКИР /ред. ДВ, бр. 34/2000 г./ и приоритетния пред всички останали критерии за установяване на граници по чл. 14, ал. 1, т. 1, предл. второ от цитираната по-горе Наредба № 2/2005 г., а именно в съответствие представения на органите по кадастъра документ за собственост от Тонка Славева. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба касаещи изводите на съда относно посочената спорна граница. Изцяло неотносими към настоящето производство са оплакванията, касаещи останалите заснети кадастрални данни - граници и площ на другите два ПИ № 82 и № 83, извън посочената им граница с ПИ № 81, тъй като по отношение на тези данни касаторите не обуславят процесуален правен интерес от поддържане на жалбата. Неоснователно е и особеното искане за заличаване като страни в касационното производство собствениците на ПИ № 82, поради това, че не били записани в КР. Като страни в касационното производство се конституират страните, взели участие в първоинстанционното, а в случая собствениците на имот 82 са взели такова участие, като заинтересовани. Записванията в КР имат отношение към заповедите за изменение на КККР по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР /ред. ДВ, бр. 29/2006 г./, а не към заповедите за одобряване на първоначална КККР по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, каквато е настоящата. По тези съображения като правилно в обжалваната му част, решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение