Решение № 6800 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2019 г.

Решение № 6800 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Ловеч, против решение № 60 от 18.04.2019 г. по адм. дело № 320 по описа за 2018 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отменено решение № 1040-10-45/24.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч и разпореждане № 2139-10-10/25.06.2018 г. на Ръководител на "ПО" при ТП на НОИ Ловеч, а административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.); и чл. 19, ал. 2 от НПОС, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Е. С. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмено възражение и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ловеч е решение № 1040-10-45 от 24.08.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Ловеч, потвърждаващо разпореждане № 2139-10-10 от 25.06.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Е. С. от [населено място] е отказано изменение на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачитане за учителски на придобития осигурителен стаж през периода 01.01.1984 г. – 01.09.1994 г. С обжалваното решение Административен съд – Ловеч е уважил жалбата, след като е приел, че положеният от лицето труд като спортен преподавател по хандбал в Средно спортно училище "А. Драганов" - гр. Ловеч (правоприемник Основно училище "Х. Никифоров") представлява учителски стаж по смисъла на чл. 41 от ППЗП (отм.); , приложим на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Трудът е положен от лице с квалификация учител по физическо възпитание и по своя характер съответства на труда на учител по физическо възпитание. Трудовата книжка е заверена от ДФС (Дружество за физкултура и спорт) "Осъм" - Ловеч, но като вид на дейност е посочена спортен педагог, длъжност преподавател по хандбал в средно спортно училище. Същият вид трудова дейност е упражнявана от лицето и по трудовия договор с Общински спортен съюз - СК хандбал Ловеч, вид дейност спортен педагог, длъжност преподавател по хандбал. Така постановеното решение е правилно. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, които са накърнили правото на защита на страните или са довели до неправилно прилагане на материалния закон. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава разпоредби. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, действали към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. През времето на полагане на спорния трудов стаж са били в сила Законът за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г.), Законът за народната просвета (ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.). Към 31.12.1999 г. действащата разпоредба на чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП – отм.) е определяла за учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите този трудов стаж, който е положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения, които са създадени по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.). С ал. 2 е предвидено, че за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. През спорните периоди ответницата по касация е изпълнявала учителски (преподавателски) длъжности в учебни заведения за обучение и възпитание на ученици. Пред касационната инстанция тя е представила Заповед № РД-14-59/08.09.1992 г. на министъра на образованието и науката, обн. в ДВ, бр. 75/15.09.1992 г., с която Основно училище "Х. Никифоров" и Средно общообразователно училище – спортен профил – гр. Ловеч, се преобразуват в средно общообразователно училище "Хр. Никифоров". Съгласно чл. 11 от Закона за народната просвета от 1948 г. (отм.); службата на редовните учители на административно-просветна дейност в което и да е ведомство се зачита за учителска служба. С чл. 1 от Наредба № 7 от 22.06.1989 г. за условията и реда за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с учителските кадри (обн., ДВ, бр. 55 от 18.07.1989 г.), действала през част от спорния период, също е предвидено, че за "учителски кадри" се считат учителите и другият педагогически персонал в предучилищните възпитателни заведения, училищата, интернатите, пансионите, общежитията и извънучилищните учреждения, чиято дейност е свързана с обучение и възпитание (наричани по-нататък "учебно-възпитателни учреждения") независимо от ведомствената им принадлежност. Унищожаването на документацията във връзка с норматива на преподавателската работа и отработените часове не е по вина на осигуреното лице и не може да влече неблагоприятни за него правни последици. Ответницата по касация притежава необходимата педагогическа квалификация за заемане на длъжност "учител" по физкултура и спорт и е работила на пълен работен ден като преподавател в средно специализирано учебно заведение, поради което придобитият стаж следва да бъде зачетен за учителски. Оспореният административен акт е материално незаконосъобразен и като е уважил жалбата, Административен съд – Ловеч е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,