Решение № 376 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2023 г.

ВАСВторо отделение15.01.2025 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3101/10.05.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 10465/2022 г. в частта, с която е отменена Виза за проектиране САГ17-ГР00-511-(11) от 15.06.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община, на жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ II-448, 449, кв. 187, м. Лозенец II част и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Р. Х. И., Г. Г. П., И. Д. И., В. М. П., Т. И. П., Н. С. А., Л. И. Г., ЕТ В. Х. и А. Т. Х. сумата от 11 250 (единадесет хиляди двеста и петдесет) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против Решение 3101/10.05.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 10465/2022 г. в частта, с която е отменена негова Виза за проектиране САГ17-ГР00-511-(11) от 15.06.2022 г. на жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ II-448, 449, кв. 187, м. Лозенец II част и преписката му е върната за произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението.

От ответниците Р. Х. И., Г. Г. П., И. Д. И., В. М. П., Т. И. П., Н. С. А., Л. И. Г., ЕТ В. Х. и А. Т. Х. са на становище за неоснователност на жалбата, Етажната собственост на блок [номер] в кв. Лозенец , между [улица] и [улица], не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

  1. Заявлението за издаване на виза за проектиране се подава от възложителя или упълномощено от него лице чл. 140, ал. 1 ЗУТ. Инициативата за започване на административното производство е на заинтересованите от издаването на акта страни (една от допустимите от чл. 24, ал. 1 АПК хипотези на образуване на производство), а не е служебна. Затова предмета на искането предопределя и пределите, в които административният орган дължи произнасяне. Волята на страната, която е израз на диспозитивното начало в процеса, органът не е оправомощен да замести, а проверката на основателността на искането следва да се извърши според заявеното пред администрацията съдържание на материалното субективно право.
  1. Фактическите установявания на първостепенния съд, които по същество не са оспорени от касатора и обвързват касационната инстанция (чл. 220 АПК), са за подадени заявления и последващи уточнителни молби, чиито предмет е искане за издаване на виза по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, т.е. на копиe-извадка от действащия подробен устройствен план.

а. В случая съдът, основавайки се на приетата съдебно-техническа експертиза, е констатирал, че с визата, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ, е отразено отстояние към съществуващата сграда с идентификатор 68134.901.892.3 по КККР, което е по-голямо от нормативно определеното в чл. 31, ал. 2 ЗУТ и котираното в действащия ПУП-ПЗ от 1996 г.

б. По същество с волеизявлението на издателя на визата е допусната промяна в параметрите на застрояване по действащия ПУП, която не отговаря на сезиращите заявления. В тази част на акта органът се е произнесъл по непредявено искане. Визата не съответства на плана в нарушение на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, което пък обуславя и материалната й незаконосъобразност. Разпоредбата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, посочена като правно основание в акта, е въобще неприложима по съображенията на административния съд, споделими и от настоящата инстанция (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК).

  1. Неоснователен е главният довод на касатора по същността на спора, черпен от позоваването на чл. 22, ал. 6 ЗУТ, регламентиращ нормативите за отстояния между жилищни сгради при комплексно застрояване.

а. Както следва от редакцията на самия текст, правилата са приложими при урегулиране на поземлени имоти в съществуващите квартали с комплексно застрояване. Визата по чл. 140, ал. 2 ЗУТ представлява копие на ПУП със съответните реквизити по разпоредбата, с други думи единствено отразява предвижданията на плана. Издаването й по хипотеза не е приравнимо на одобряване на нов или промяна на действащ ПУП, респ. не е дейност по урегулиране, към която са относими изискванията по чл. 22, ал. 6.

б. Критериите за правомерно издаване на визата са очертани в мотивите към първоинстанционното решение, вкл. с обсъждане на влезлите в сила решения на АССГ по адм. дела 4308/2017 г. и 8811/2017 г., с които са отменени предходни мълчаливи откази за издаване на визата.

  1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. С оглед изхода на спора, в полза на ответниците по касация (с изключение на ЕС на бл. 117, кв. Лозенец ) ще бъдат възстановени своевременно поисканите и платени разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение