Решение № 5898 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2017 г.

Решение № 5898 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2017 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от А. М., чрез адв. С., гражданин на Мали, против решение № 7840 от 09.12.2016 г. постановено по адм. дело № 11183 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Република България, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Обсъдена е бежанската история на жалбоподателя, като правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Мотивите, обуславящи желанието на оспорващия да получи статут не попадат в обхвата на закрила по ЗУБ. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 7840 от 09.12.2016 г. постановено по адм. дело № 11183 по описа за 2016 г. на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. М., гражданин на Мали, против решение № 7473 от 30.08.2016 г. на председателя на ДАБ, при условията на чл. 52, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Приел е, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещият закрила не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Съдът е съобразил и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Мали и Нигерия, страната в която се премества с роднините си след навършване на 9 - годишна възраст, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до правилния извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият чужденец не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. В проведено интервю от 30.03.16 г. търсещият закрила е заявил, че не е бил арестуван, не е осъждан, не е членувал в политически партии и организации и не е отбил военната си служба. Изтъква единствено икономически причини за напускането му на страната по произход. Тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещия убежище трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведеното интервю с чужденеца излага данни, които не сочат на заплахи за неговия живот, сигурност и свобода поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и от опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. Самият той, в проведено с него интервю, признава, че роднините му (майка му и сестра му) към настоящия момент живеят в Нигерия, след като се местят там, когато е бил на 9-годишна възраст и напускат Мали по икономически причини. Само по себе си положението в Мали и Нигерия не може да е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. Не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като А. М. не е заявил на член от семейството му да има предоставен статут в Република България. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Няма данни по делото А. М. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Причините, които чужденецът посочва в интервюто са единствено от икономически характер за по - добър жизнен стандарт. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както административния орган, така и първоинстанционният съд подробно са изследвали положението в страната на произход на търсещия закрила. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че не са налице тежки посегателства визирани в чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Правилно както административният орган, така и решаващият съд са приели, че актуалната ситуация в Мали и Нигерия не може да бъдат характеризирани като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Освен това от приложената справка МД 674/03.06.2016 г. и МД 759/17.06.2016 г. за актуалното състояние в страната на произход Мали и в Нигерия, където живеят близките и роднини на чужденеца става ясно, че няма въоръжен конфликт. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд,