Решение № 7388 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8103/2018 г.

Решение № 7388 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8103/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. М. срещу решение № 803/24.04.2018 г., постановено по адм. д. 3248/2017 г. по описа на Административен съд-Б. (АС-Б.). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Ответникът началникът на Затвора-Б., редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 803/24.04.2018 г., постановено по адм. д. 3248/2017 г. по описа на АС - Б. е отхвърлена жалбата на Г. М. против Заповед № 637/10.11.2017 г. на началника на Затвора –Б., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея предпоставки, спазване на изискванията на материалния закон, съобразяване с целта на закона и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост, от които законосъобразно АС-Б. е достигнал до фактически извод, че Г. М., надзирател II-ра степен в Затвора-Б., на 07.08.2017 г. около 22. 00 часа е повредил държавно имущество (касата на вратата на стая с ел. табло, находяща се на първия етаж в корпуса на затвора) и не е информирал непосредствените си началници за това. Това поведение е квалифицирано в оспорената заповед като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР- неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР във връзка с чл. 312, ал. 1, т. 9 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНС) и чл. 43 от Етичния кодекс за поведение на служителите от ГДИН, което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР се наказва с дисциплинарно наказание "порицание". АС-Б. е обосновал извод, че приетите по делото факти съответстват на посоченото правно основание в оспорената заповед. Съображенията в касационната жалба, че извършеното повреждане на държавно имущество е възможно да бъде подведено и под друга правна квалификация, за която се предвижда същото по вид наказание не съставляват основание да се приеме, че е налице нарушение на материалния закон. Правилно дисциплинарнонаказващият орган и решаващият съд са определили вида на допуснатото нарушение и предвиденото за него наказание. Обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка въз основа на всички събрани по делото доказателства. Фактите, за които Г. М. твърди, че са останали неизяснени по време на дисциплинарното производство и пред първата инстанция не са от непосредствено значение за спора. Всички обстоятелства относно извършеното нарушение (повреждане на държавно имущество и недокладването за това) са установени и на практика не се оспорват жалбоподателя, а причините и моментът на заключване на вратата не е възможно да ги промени. С оглед вида и мястото на извършване на нарушението също без непосредствено правно значение е и обстоятелството дали е спазен реда за определяне на поста, на който Г. М. е изпълнявал задълженията си по време на извършването му. В съответствие със закона и установените по делото факти е и изводът на АС-Б. относно спазването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Определеният максимален срок на наложеното наказание е в съответствие с нанесените материални щети, а липсата на доклад за извършеното увреждане на държавно имущество (заключена врата в затвор) обективно определя неговата тежест и изключва възможността за липса на умисъл по отношение на нарушението. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Ответната страна не е направила разноски и не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение