Решение № 10646 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7413/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на главна дирекция Национална полиция (ГДН-МВР) против решение 13534/17.04.2025 г., постановено по адм. д.10363/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, а от изложените доводи и оплаквания в касационната жалба е възможно да бъдат изведени всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Иска да бъде отменено атакуваното решение и бъде оставена в сила оспорената пред първата инстанция заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът А. И. К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 13534/17.04.2025 г., постановено по адм. д.10363/2024 г. по описа на АССГ по жалба на А. И. К. е отменена Заповед 3286з-2845/29.07.2024 г. на директора на ГДНП-МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация на А. И. К., peг. 7462 от 13.06.2012 г. по описа на 09 РУ СДВР и административната преписка, образувана по заявлението на А. И. К. е изпратена на директора на ГДНП-МВР за ново произнасяне, след съобразяване с дадените със съдебното решение задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целта на закона. АССГ изрично и подробно се е позовал на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022, NG, ECLI:EU:C:2024:97, за да представи анализ на относимата правна уредба. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт, но при неизяснена фактическа обстановка по спора. Съдебното решение съдържа задълбочено представяне на правната уредба и задължителното тълкуване, направено от СЕС на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, но липсва непротиворечиво установяване на относимите към конкретния спор факти. В различните части на съдебния акт наказателните съдебни производства, по които обвиняем и подсъдим е бил А. И. К. са описани и изброени по различен начин, Напълно неясни са констатациите за водене досъдебни производства, по които не са внесени обвинителни актове и не са постановени присъди и които са от 2006 г., 2008 г. и 2010 г., които не кореспондират с описаните в друга част от съдебния акт писмени доказателства, по които липсват фактически установявания. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Налага се извод за основателност на основния конкретен довод в касационната жалба, че съдът не е съобразил другите три осъждания на А. И. К. и доколко въобще административният орган ги е отчел като обстоятелства, имащи значение при преценката относно необходимостта от продължаване на обработването на личните данни за целите на предпазване от заплахи за обществения ред и сигурност. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения относно непротиворечиво и конкретно установяване на спорните по делото факти ограничават касационната инстанция да осъществи проверка относно правилното приложение на материалния закон поради забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на оспорената заповед, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, без да бъдат обсъждани останалите наведени касационни основания. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение