Решение № 3155 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2019 г.

Решение № 3155 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "П. Димитров", чрез адв. К. Борисов, против решение № 3459/22.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1535/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0391312/22.01.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Подадена е частна жалба от ЕТ "П. Димитров" против определение № 5301/15.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1535/2019 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено искането за изменение на решение № 3459/22.05.2019 г., в частта му за разноските. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" Варна, главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП изразява становище неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд София-град е отхвърлена жалбата на ЕТ "П. Димитров" срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0391312/22.01.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – кафе, находящ се в гр. София, ул. "Летоструй", бл. 119 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съдът е приел, че оспорващият не е опровергал констатациите, послужили като основание за налагане на принудителна административна мярка- запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Прието е, че едноличния търговец, като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата) не е изпълнило задължението /чл. 25, ал. 1 от Наредбата/ да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД. Така постановеното решение е правилно. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Този ред е уреден в Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, от страна на ЕТ "П. Димитров", за което е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0391312/10.01.2019 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В съдебното производство протоколът не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК. В случая установената продажба на минерална вода и лимонада в проверения търговски обект, за която не е издаден фискална касова бележка от фискалното устройство, е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протоколът сер. АА № 0305499/27.12.2018 г. е съставен в присъствието и на П. Димитров в проверения обект, който е присъствал по време на проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради е годно доказателство средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Не липсват и доказателства за извършеното нарушение. В заповедта се съдържат и мотиви защо срокът за налагане на мярката е 14-дневен – продължителността на срока е определена с оглед тежестта на нарушението. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Подадената от ЕТ "П. Димитров" частна жалба срещу определение № 5301/15.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1535/2019 г. по описа на АССГ е допустима и основателна. Определението е постановено по реда на чл. 248 ГПК, като по искане на ЕТ "П. Димитров" - административният съд е отхвърлил претенция за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като присъдените в тежест на ЕТ "П. Димитров" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева в полза на ТД на НАП София бъдат намалени или изцяло отменени. Изводите на съда в обжалваното определение са незаконосъобразни, направени в противоречие с разпоредбите на АПК, ГПК и задължителната сила на ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. Предвид горното, обжалваният съдебен кат следва да бъде отменен като незаконосъобразен. На основание чл. 235, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество от касационния съд. Налице са предпоставки за изменение на постановеното съдебно решение в частта на определените с него разноски за юрисконсултското възнаграждение. В развилото се по реда на АПК съдебно обжалване на административен акт - заповед на Началник отдел "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, последният е представляван от юрисконсулт и е направено искане за присъждане на такова. Юрисконсултското възнаграждение, определено по реда на чл. 143 АПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 ЗЗПП, не може да превишава сумата от 200 лева. До този размер следва да се намали определеното юрисконсултско възнаграждение с решение № 3459/22.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1535/2019 г. по описа на Административен съд София-град. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В тежест на касатора следва да се присъдят разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция - в размер на 100 лева по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗПрП и чл. 24 НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение