Решение № 3071 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2016 г.

Решение № 3071 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Колев, чрез адв. Г. Митков против решение № 239 от 15.07.2016 г. по адм. дело № 137/2016 г. на Административен съд – Добрич. С него е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 8121-5343 от 29.12.2015 г. на главния секретар на МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и петендира присъждане на разноски. Ответникът – Главния секретар на Министерство на вътрешните работи не изразява становище по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Добрич е постановено в съответствие с материалния закон. Предмет на съдебен контрол е била заповед рег. № 8121-5343 от 29.12.2015 г. на главния секретар на МВР, издадена на основание чл. 192, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, чл. 204, т. 2 от ЗМВР. С нея на В. Колев, заемащ длъжността директор на ОД на МВР - Добрич е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, поради неизпълнение на служебни задължения или заповеди, а именно заповед № 3121-з-373/6.04.2015 г. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204 от ЗМВР орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Наказанието е определено с оглед характера на нарушението и при съобразяване с нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР, която предвижда, че неизпълнението на служебните задължения се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Разпоредбата е императивна и обвързва дисциплинарно наказващия орган, което заедно с обстоятелството, че наказанието е за минималния, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР срок, налага извода, че мотивиране на заповедта с допълнителни съображения относно вината, вида и размера на наказанието не е необходимо. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед данните за извършено дисциплинарно нарушение от служителя Колев. В съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения (такива са депозирани на 15.02.2015 г.), който са взети предвид от административния орган видно от съдържанието на самата заповед. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателя е допуснал посоченото в заповедта нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР и предпоставките на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР за санкционирането му са изпълнени. Първият текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а вторият предвижда това нарушение да се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай е установено, че със заповед № 3121 з-373 от 06.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено считано от датата на издаване на заповедта временно да бъде преустановено сключването на трудови договори с лица, работещи по трудово правоотношение за заемане на длъжности по щатовете на структурите по чл. 37 от ЗМВР. При доказана необходимост от назначаване на лица, работещи по трудово правоотношение, ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР да изготвят мотивирани предложения, които да се разглеждат от комисията за оптимизиране на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Видно от писмо изх. № 357000-3951 от 27.05.2016 г. на ОД на МВР-Добрич и приложените към него писмени документи заповедта е приета в деловодството на областната дирекция на 06.04.2015 г. и е предадена на Директора на ОД на МВР-Добрич към тази дата - Цв. Цанев, след което на 07.04.2015 г. е предадена на К. Драганов, началник-сектор "Човешки Ресурси". Лицето е встъпило в длъжност Директор на ОД на МВР-Добрич на 17.04.2015 г., обстоятелство, което не се оспорва. Също така не се оспорва, че са били сключени два трудови договора, с рег. № 357 з-1826 от 24.08.2015 г и с рег. № 357 з-1878 от 31.08.2015 г., което е станало след 6.04.2015 г. С докладната записка е предложено да бъде потърсена дисциплинарна отговорност на Колев. На това основание поведението му е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "порицание" (чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР), в какъвто смисъл е издадената заповед. Възражението в касационната жалба, че заповедта на министъра на вътрешните работи не му е била връчвана за запознаване нито писмено нито устно, поради което последния не следва да носи отговорност за тяхното неизпълнение, е неоснователно. И това е така, понеже заповедта от 6.04.2015 г. е от категориите актове, за които служителят, заемащ посочената длъжност директор на ОД на МВР трябва да знае, още повече, че този акт попада и в категорията на тези по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за представяне на доказателства, а също и възможност да ангажират такива, включително и гласни за установяване на релевантните обстоятелства. Решението е постановено след обсъждане на възражения и доводите на страните, анализ и оценка на доказателствата, а изводите на съда за отсъствие на основания за отмяна на административния акт са мотивирани с конкретни съображения. Поради това и с оглед липсата на конкретни съображения в този смисъл, настоящата инстанция приема, че при постановяване на оспорения съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на решението. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,