Решение № 10054 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16554/2009 г.

Решение № 10054 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16554/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Виолета Владимирова Гроздева, гр. Златоград, ул. "Стефан Стамболов" № 2 срещу Решение № 237 от 17.11.2009 г. на Административен съд, гр. Смолян, постановено по Административно дело № 270/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че не са нарушени разпоредбите на чл. 26 и 35 АПК. Издаването в един и същи ден на оспорваната заповед и на уведомлението за започване на административното производство лишават касатора от право на защита. Наред с това, съдът не е отчел, че към датата на приключване на устните състезания, не е налице публично вземане в размер над 5 000 лв., тъй като е налице искане за прихващане. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорваната Заповед № Я-833 от 04.09.2009 г. на директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Смолян. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Смолян, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е преценил законосъобразността на оспорената заповед към датата на издаването й и е приел за неотносими последвалите действия на касатора. Не са налице и твърдените нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът е издал заповедта при условията на чл. 57, ал. 4 АПК и в условията на обвързана компетентност. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна за безспорно, че е налице искане на публичен изпълнител до органите на МВР за налагане на принудителната мярка. Приел е също така, че касаторът е лице, на което за неизплатените данъчни задълженията на "Екострой - метал" ЕООД може да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, както и че задължението, към момента на издаване на заповедта, е в големи размери по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗБЛД, че същото не е погасено и за него не са представени надлежни обезпечения. Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Приел е, че не са нарушени разпоредбите на чл. 26 и 35 АПК, тъй като мярката има превантивен характер, а и поради това, че в хода на съдебното производство касаторът е могъл да защити правата и интересите си. Въз основа на това е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата. Тези изводи на съда са неправилни поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приема, че касаторът има качеството на лице по отношение, на което може да бъде наложена принудителната административна мярка. Съгласно чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, мярката може да се наложи на лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Нормите визират длъжника или членовете на контролните или управителните органи на юридическото лице. Виолета Гроздева не е чл. на контролен или управител орган на "Екострой-метал" ЕООД. Тя е негов собственик. Извършената справка в търговския регистър показва, че Гроздева до 06.11.2008 г. е била управител на дружеството, но към датата на искането за налагане на принудителната мярка - 15.07.2009 г., тя вече не е. В самото искане на публичния изпълнител, и в оспорената заповед, изрично е посочено, че мярката се налага на Грозева в качеството й на собственик на дружеството. Превантивната принудителна административна мярка, като вид държавна принуда, налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Тя въздейства върху субекта, за да го накара да претърпи неизгодни последици от личен и имуществен характер, които законодателят е преценил, че ще предотвратят извършването на определено правонарушение. С оглед на тази своя характеристика принудителната административна мярка е идентична с другия вид административна принуда - административното наказание, което цели неблагоприятно въздействие, но за осъществено правонарушение. Съгласно чл. 3, ал. 2, във вр. с чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за административното наказание е в сила правилото на по-благоприятния закон. По своята същност то е проява на общия принцип, че наказващата отговорност не може да бъде обоснована по пътя на разширителното тълкуване. Административната наказваща отговорност не може, по силата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, да бъде обосновавана и чрез тълкуване. С оглед на това налагането на предварителна принудителна административна мярка не може да бъде обосновано чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия. Адресат на такава мярка може да бъде само лице, изрично визирано в правната норма, т. е. по отношение на което законодателят изрично е посочил, че може да се прилага принудителната мярка. В случая съдът е приел, че собственикът на едно дружество е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил възможността да налага принудителна административна мярка. Това тълкуване е разширително, поради което като противоречащо на основните начала е неправилно. Фактът, че Виолета Гроздева няма качеството на лице, визирано в чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК, прави наложената принудителна мярка незаконосъобразна. Съдът, като не е съобразил това, а е приел, че Гроздева може да бъде субект на принудителна административна мярка, е постановил неправилно съдебно решение. Тази неправилност на съдебното решение е съществена и сама по себе си обуславя неговата отмяна, поради което съдът не обсъжда отменителните твърдения на касатора за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство и за липсата на задължение над искания от закона размер. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни, нито в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът следва да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени Заповед № Я-833 от 04.09.2009 г. на директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Смолян. С оглед направено от касатора искане и на основание чл. 228 , във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди областната дирекция на МВР да заплати на Виолета Владимирова Гроздева, гр. Златоград, ул. "Стефан Стамболов" № 2 направените поделото разноски в размер на 30 (тридесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд