Решение № 2241 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2015 г.

Решение № 2241 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимира Борисова Кузманова и Кузман Пантелеев Кузманов против решение № 7604 от 9.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6945/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) да се отхвърли. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация не оспорва касационната жалба. Ответникът Петър Михайлов Георгиев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил решение № 59/5.03.2012 г., постановено по преписка № 176/2010 г. на КЗД, в частта му, с която е установено, че Петър Георгиев Михайлов, в качеството му на изпълнителен директор на "Енемона стар" АД е извършил дискриминация под формата на тормоз по признаци "лично положение" и "семейно положение" при упражняване правото на труд от Красимира Борисова Кузманова и Кузман Пантелеев Кузманов. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в противоречие на материалния закон, тъй като по делото не са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), поради което не е налице и осъществена дискриминация под формата на тормоз. Съдът е посочил, че от събраните доказателства не може да се установи извършване на изпълнителното деяние, както и факта, че действията на Георгиев са имали за цел или резултат накърняване на достойнството на лицата и създаване на обидна, враждебна или застрашителна среда, както и че извършеното от Георгиев се свързва със защитен признак. Прието е, че административният орган не е изложил мотиви, обосноваващи осъществена дискриминация под формата на тормоз и е направен извод, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е постановен в нарушение на материалния закон. За да направи този извод първоинстанционният съд е изложил твърде пестеливи мотиви, които следва да бъдат допълнени от настоящата инстанция, предвид правилото на чл. 227, ал. 1 АПК. За да приеме, че Петър Михайлов Георгиев - изпълнителен директор на "Енемона Старт" АД е извършил дискриминация под формата на тормоз по чл. 5 вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. по признаците "лично положение" и "семейно положение" при упражняване правото на труд по отношение на Красимира Кузманова и Кузман Кузманов КЗД е приела за установено, че Красимира Кузманова и Кузман Кузманов са били служители в дружеството, представлявано от Петър Георгиев, като, считано от 30.07.2004 г., след обособяването на "Орган за контрол" към "Енемона старт" АД, за негов ръководител е определен Кузманов, а Кузманова - за отговорник по качеството и нормативните документи. През м. септември 2006 г. във връзка с разширяване дейността на фирмата и двамата са преместени дългосрочно в гр. София, като са подписали допълнителни споразумения към трудовите си договори, договори за заем и запис на заповед във връзка с ползваното от тях жилище в гр. София. Прието е, че в периода след първия планов надзор на ИА "Българска служба за акредитация", състоял се на 26 и 27.10.2007 г. в офиса в гр. Козлодуй до подаването на молбите за напускането им от 12.03.2008 г. служителите са подложени на груби ежедневни подкани от страна на Петър Георгиев да напуснат наетото от тях жилище, защото било много скъпо за фирмата. След извършения надзор и констатирането на несъответствия, същият определил работата им като "пълен провал", обвинявал ги в "нехайство", "неизпълнение на служебните си задължения" и в "опит за саботаж на дейността на цялата администрация", въпреки заключенията на външните експерти, които твърдят обратното. На 11.03.2008 г. Кузманов и Кузманова са отстранени от длъжност, както и изключени от състава на Органа за контрол. Комисията е направила извод, че с действията си работодателят е накърнил достойнството на жалбоподателите, създал е обидна, враждебна и застрашителна среда за тях, поради което е направено заключение за осъществена дискриминация под формата на тормоз по признаците "лично положение" и "семейно положение". Законосъобразен е изводът на съда, че не е осъществен фактическият състав на дискриминация под формата на тормоз, като не е установена причинната връзка между нежеланото поведение и защитените признаци. От събраните по делото доказателства е установено, че при първия планов надзор са констатирани несъответствия, но същите не са били значителни. Фактът, че Георгиев е приел тези несъответствия за значителни, не обосновава проявен тормоз по признаци "лично положение" и "семейно положение". От една страна жалбоподателите не е следвало да бъдат назначени и двамата в органа по контрол, тъй като са свързани лица, като съпругът е ръководител на съпругата, която е отговорник по качеството и нормативните документи. Тези факти създават предпоставки за съмнения в качеството на осъществяваната професионалната дейност и намеса в служебната дейност на личните взаимоотношения между тях. От друга страна от събраните по делото доказателства не е установена причинната връзка между използваните и посочени по-горе словесни изрази от Георгиев и защитен признак. Същият не оспорва, че е определил работата на жалбоподателите след проведения планов надзор като "пълен провал", но твърди, че установените при проверката несъответствия сочат на неизпълнение на служебни задължения, като работодателят не оспорва компетентността на жалбоподателите, а начина на справяне с възложената им работа. Фактът, че с разпореждане от 1.02.2008 г. Георгиев е констатирал пропуски в работата на жалбоподателите, които са изложени подробно на три страници, разпоредил е коригиране на несъответствията и пропуските в документацията и е посочил, че предвид продължаващото изключително небрежно отношение към основни служебни задължения ще бъде принуден да вземе адекватно административно решение, не обосновава осъществена дискриминация под формата на тормоз, а отношение на работодател при констатирани нарушения относно неизпълнение на служебни задължения. Изводът на комисията за осъществен тормоз спрямо жалбоподателите, тъй като работодателят не е предоставил необходимите условия същите да изпълняват служебните си задължения, като Красимира Кузманова се е намирала в офиса в София, а документацията, за която е отговаряла е била в офиса в Козлодуй и е била изключително затруднена да изпълнява съвестно служебните си задължения, но независимо от това се е справяла, е незаконосъобразен. По делото е установено, че необходимите документи са били сканирани и изпращани в офиса в Козлодуй, където са били прилагани, като липсват доказателства този начин на работа да е повлиял неблагоприятно върху изпълнение на служебните задължения на Кузманова. По друг начин би стоял въпросът ако Кузманова ежедневно е пътувала до офиса в Козлодуй, за да поддържа документацията, при доказване, че в офиса в София са били налице всички условия за съхраняването й. Жалбоподателката доброволно е приела да се премести на работа в друг град и очевидно със съзнаването за неудобствата, които ще възникнат във връзка с изпълнение на служебните й задължения. Незаконосъобразен е и изводът на комисията за осъществен тормоз по признаците "лично положение" и "семейно положение" относно ползването на жилището в гр. София. От приложените по делото доказателства е установено, че на жалбоподателите е отпуснат заем за заплащане на наема на жилището в София, като съобразно чл. 3, т. 1 от сключения между страните договори заемателят дължи връщане на сумата ако в срок от 5 години, считано от сключване на договора едностранно и не по вина на заемодателя прекрати сключения трудов договор и допълнително споразумение към него. Следователно при изпълнение на поетия ангажимент от служителите да работят пет години в дружеството заемът се погасява. Видно от приложените по делото заповеди (л. 68 и 69) е, че считано от 1.09.2006 г. жалбоподателите са настанени в апартамент в гр. София за срок от една година, като наема е за сметка на дружеството. Независимо от това същите са ползвали жилището до прекратяване на трудовите им правоотношения с дружеството през месец март 2008 г. По делото не е установено да са отправяни устни или писмени предложения от страна на работодателя за прекратяване на договора за заем. Изводът на комисията, че само спрямо жалбоподателите е поставено условие за закупуване на собствено жилище и вследствие на това у тях е създадена несигурна и застрашителна среда, както на работното им място, изразяващо се в невъзможност да изпълняват адекватно основните си трудови задължения, така и тяхната несигурност по отношение на жилищния им въпрос, е незаконосъобразен. Противно на приетото от комисията за доказване наличието на тормоз не е необходим случай за сравнение, тъй като самият тормоз представлява правонарушение поради формата, под която се извършва (словесно, несловесно или физическо насилие) и потенциалното въздействие, което може да окаже - накърняване на човешкото достойнство. В случая обаче не е установено осъществено нежелано поведение, свързано с признак, предмет на защита, имащо за цел или резултат накърняване на достойнството на дадено лице и/или създаване на враждебна, унизителна, обидна или застрашителна среда. От събраните по делото доказателства е установено, че Кузманов е депозирал молба до изпълнителния директор за предоставяне на жилище на семейството му в гр. София. На молбата е поставена резолюция "да, в съответствие с процедурата", като от събраните доказателства е установено, че е практика дружеството да предоставя жилища под наем на свои служители. Георгиев твърди, че с жалбоподателите имали устна уговорка да ползват наетото жилище за срок от една година, след което да закупят свое жилище, което се потвърждава и от посочените по-горе заповеди за настаняване. Независимо от това Красимира Кузманова и Кузман Кузманов са живеели в наетото жилище от месец септември 2006 г. до месец март 2008 г., когато напускат дружеството, като за този период наема е заплащан от дружеството съобразно условията на подписаните договори за заем, поради което не е установена наличие на причинна връзка между нежеланото поведение и защитените признаци, за да е налице тормоз. От показанията на свидетеля Тихомир Тодоров не се установяват каквито и да било конкретни факти. Свидетелят изразява свои предположения, няма лични възприятия и изрично заявява "пряк свидетел не съм бил - примерно той да ги нагрубява или нещо такова". Фактът, че свидетелят заявява "това е дискриминация, тормоз", не обосновава осъществена дискриминация, тъй като от една страна това са негови съждения, а от друга, с показанията му не се установяват каквито и да било конкретни факти. Напротив с показанията на свидетеля Емил Тодоров се установява, че на жалбоподателите не само не са им били отнети привилегии, а са имали повече привилегии от останалите служители на дружеството. Неправилно КЗД е ценила писмените обяснения, дадени в административното производство от Галина Тончева Иванова като свидетелски показания, тъй като същата не е разпитана от комисията в това й качество, а е дала само писмени обяснения. Галина Иванова е разпитана като свидетел в съдебното производство, като показанията й се различават от обясненията, дадени в административното производство. Свидетелката установява, че не е чувала обидни думи, отправени от Георгиев към жалбоподателите и не е присъствала на водени разговори за жилището в гр. София. В писмените си обяснения, дадени пред КЗД, Иванова заявява, че Красимира Кузманова е споделяла с нея, че Петър Георгиев е искал от жалбоподателите да си купят собствено жилище, за да спести разхода за наема. От една страна Иванова не свидетелства за собствени възприятия, а възпроизвежда това, което и е казано от жалбоподателката, от друга страна условията в договора за заем не са свързани със закупуване на собствено жилище, а с работа в дружеството за определен период от време. Доводите в писмената защита на касаторите, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по целия предмет на спора, а именно относно наличието на дискриминация, осъществена спрямо Кузман Кузманов не могат да бъдат обсъждани в касационното производство, тъй като за страната, която счита, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет в закона е уреден специален процесуален ред за това. Неоснователни са доводите, че дискриминацията спрямо жалбоподателите и в частност спрямо Кузманова се установява от писмените становища на Георгиев, депозирани в административното производство. Твърдението, че не са ангажирани доказателства, установяващи на други служители, ползващи жилища под наем, също да са им били поставяни условия за закупуване на собствено жилище, са неотносими към съществото на спора, тъй като в случая КЗД е установила дискриминация под формата на тормоз, за наличието на която не е необходим случай за сравнение. Пряка дискриминация не е установена, поради което и не може да се обсъжда в съдебното производство. Фактът, че Георгиев сочи в становищата си, че по повод искани писмени обяснения от жалбоподателите е получил един и същ "семеен материал", също не обосновава наличие на дискриминация под формата на тормоз, а е коментар на същия в качеството му на ръководител и е свързан с неговата оценка на дадените обяснения, които не отразяват фактите, за които същите са искани. Освен това видно то приложените по делото доказателства е, че по повод искани писмени обяснения Красимира Кузманова и Кузман Кузманов са депозирали такива (л. 30-33) и същите са идентични, независимо от факта, че жалбоподателите са заемали различни длъжности с различни служебни задължения. Обстоятелството, че жалбоподателите са отстранени от органа за контрол и на тяхно място са назначени други лица, като заповедта за отстраняването им е била сведена до знанието на всички лица в състава на органа за контрол, не обосновава наличие на дискриминация, а е израз на управленско решение, за което несъмнено следва да бъдат осведомени, работещите в органа за контрол. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че спрямо жалбоподателите е осъществена принуда да напуснат работата си в дружеството. От изложеното следва, че като е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт първоинстанционният съд е постановил решение, което е в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение състав,