Решение № 1522 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14571/2012 г.

Решение № 1522 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14571/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение № 12439 от 9.10.2012 г., постановено по адм. д. № 6176/2012 г., Върховният административен съд, тричленен състав, пето отделение е отхвърлил оспорването на Лиляна Найденова и Мария Билалова срещу Наредба № 1/3.02.2011 г. за съдебните заседатели, издадена на основание чл. 75 от Закона за съдебната власт и приета от Висшия съдебен съвет с протокол № 4 от 3.02.2011 г., обн., ДВ, бр. 14 от 15.02.2011 г." в частта, когато се въвежда ограничение относно възрастта на съдебните заседатели до 65 години като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на същото и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. С Наредба № 1/3.02.2011 г. за съдебните заседатели се урежда редът, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели, възнагражденията им и други организационни въпроси, свързани с с тяхната дейност - чл. 1 от последната. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 67 от Закона за съдебната власт - чл. 7, изр. второ от тази Наредба като в нея не съдържа изрична норма, която да предвижда пределна възраст при кандидатстване на съдебен заседател. Такава разпоредба се съдържа в Закона за съдебната власт - чл. 67, ал. 1. Съобразно разписанието й съдебен заседател е дееспособен гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 65 години към момента на определянето за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за тежко умишлено престъпление, независимо от реабилитация. Следователно законът е предвидил пределна възраст и за тях и не може да се приеме, че нормата се отнася единствено и само до такава на магистратите. Законосъобразни са съображенията на съда, че след като оспорения подзаконов нормативен акт не съдържа разпоредба относно възрастта на съдебните заседатели в случая се касае до законова правна норма при наличие на препращане. Твърдението, че е налице противоречие на разпоредбата в подзаконовия нормативен акт със законовата правна норма е неоснователно. За да е налице такова следва двете правни норми да са с различно съдържание- едната в подзаконовия нормативен акт, а другата в съответния закон, а в конкретния случай такова противоречие липсва. При така изяснената фактическа обстановка решението е постановено в съответствие с материалния закон. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на същото. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 и 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. по изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,