Решение № 8538 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2020 г.

Решение № 8538 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 1/30.01.2020 г. по адм. дело № 569/2019 г. на Административен съд - Русе, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02 -180 -6500/1296 от 06.08.2019 г. по жалба на Б. С. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Б. С., жив. в [населено място], обл. Русенска, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалвания пред него акт на основание е уведомен за извършена оторизация и изплатено фифансово подпомагане по мярка 214 по ПРСР 2007 -2013 по отношение на подадено от него заявление за подпомагане за кампания 2016 г., като оторизираната сума е 0 лв. АС е посочил, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на фактически и правни основания за отказа за изплащане на финасово подпомагена, като причините за него са разбрани дори от процесуалния представител на администратвния орган от представеното от него становище на директора на дирекция "Директни плащания", което не предствлява мотиви към акта, тъй като е изготвено по повод образуваното съдебно производство, от орган, различен от издателя. Независимо, че липсата на мотиви в акта е самостоятелно основание за отмяната му, АС е посочил, че при посоченото в становището разминаване на данните от заявителя и контролиращото лице дали парцелите са в преход или са биологични, административният орган е предвид разпоредбата на чл. 35 АПК е следвало чрез необходимите проверки да изясни фактите и да посочи защо кредитира контролиращото лице, а не заявителя, още повече, че приетите писмени доказателства показват възможна неточност от страна на контролиращото лице. Посочено е, че дори и да има подобно разминаване и неточни данни от заявителя същото не представлява нарушение на базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба № 11/2009 г., поради което въпреки тескта на методиката, незаконосъобразно е налагането на санкция като за неспазване на базови изисквания. Решението е правилно. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за постановения отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е било налице самостоятелно основание за отмяна на уведомителното писмо. Изготвеното от друг орган становище по време на съдебното производство не може да замести мотивите на акта, тъй като не е налице хипотезата на на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Правилен е и изводът за незаконосъобразност на наложената санкция за неизпълнение на базови изисквания, които са изчерпателно изброени в чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР и доколкото от таблица 2 и 4 може на писмото може да се извлече единствено извод, че санкцията е за нарушаване на някое от базовите изисквания. В разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредбата липсва твърдяната от касатора хипотеза на подаване на различни кодове от контролираното лице и заявителя. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с Методиката на министъра на замеделието и храните, утвърдена със заповед от 17.03.2017 г., издадена на основание чл. 16 от същата Наредба, тъй като предвид разпоредбата на цитирания чл. 16 от Наредбата, само при неспазване на базови изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредбата могат да се налагат санкции по методиката. За издателя на методиката не е предвидена компетентност в чл. 16 от Наредбата да утвърждава санкции за други нарушения и да приравнява други хипотези на неспазване на базови изисквания. Освен това противоречи на принципа на последователност и предвидимост с методика, утвърдена през 2017 г., да се предвиждат санкции за заявления, които я предхождат по време - а именно за кампания 2016 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в касацационната инстанция разноски в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение