Решение № 12957 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2015 г.

Решение № 12957 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8709/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален коекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ''Г. О." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. Загора, бул. "Ц. С. В." № 69, ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Е. Б., подадена чрез пълномощника адв. П. Д., срещу решение № 1099 от 28.05.2015 г. постановено по дело № 1084/2014 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 16251300270 от 18.12.2013 г., издаден от А. Д. - началник отдел "Ревизии и проверки" и Д. Р. - главен инспектор по приходите в дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. П., потвърден с решение № 236 от 10.03.2014 г. на и.д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при Ц. У. (ЦУ) на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 38 381.54 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 8 088.83 лв. и "Г. О." ООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П., при ЦУ на НАП, сумата от 1 924.11 лв., юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът не е изложил самостоятелни мотиви, а е приповторил мотивите на органа по приходите и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Касторът твърди, че предмет на спора са преките доставки, а не предходните доставки и евентуални пропуски на преките и предходни доставчици не следва да се вменяват във вреда на ревизираното лице. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски по делото за двете инстанции съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 31). Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Бъчварова в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност в случай, че на касатора се присъдят разноски за един адвокат над минимума по Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По съществото на спора настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на спора пред административния съд е РА № 16251300270 от 18.12.201З г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 236 от 10.03.2014 г. на и.д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 38 381.54 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 8 088.83 лв. С процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит: за данъчен период м. 09.2009 г. в общ размер на 5 132.34 лв. по 3 броя фактури, с предмет на доставка "слънчоглед", издадени от "Вимекс" ООД; за данъчни периоди м.02.2012 г. в общ размер от 33 249.20 лв. по 4 броя фактури, с предмет на доставка "нерафинирано слънчогледово олио", издадени от "П. К." ЕООД. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. За да постанови спорното решение, първоинстанционния съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по доставките на горецитираните доставчици, тъй като реалното извършване на доставките не е доказано при условията на пълно доказване, както на произхода на стоките като наличност при доставчиците, така и на транспорта на стоките, съответно прехвърлянето правото на собственост върху тях. Съдът е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо възникнало субективно материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е издаден след редовно проведена по ДОПК ревизия от компетентни органи и в законоустановената форма. Основателни са твърденията в касационната жалба, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на извършените доставки, които без основание не са били ценени от съда или са ценени неправилно с оглед крайните фактически и правни изводи на съда. Още в ревизионното производство като доказателства по спорните доставките са събрани: процесните фактури, издадени от "Вимекс" ООД, с кантарни бележки и анализни бележки към всяка фактура и доказателства за плащане; процесните фактури, издадени от "П. К." ЕООД, договор за покупко-продажба на нерафинирано слънчогледово олио, доказателства за плащане, приемо-предавателни протоколи, декларации за съгласуваност, кантарни бележки и фактури, декларации за съгласуваност и международни товарителници от предходен доставчик. Във връзка са доставките от "Вимекс" ООД пред съда са представени товарителници, приемо-предавателни протоколи, договор за изкупуване на продукция от маслодайни култури от 07.09.2009 г., договор за наем на недвижим имот от 01.03.2006 г., договор за влог, декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика. По доставките от "П. К." ЕООД пред съда са представени фактури за транспорт. В съдебното производство е назначена и изслушани съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ). Съгласно ССЕ, която се кредитира от настоящата инстанция като съответстваща на останалите по делото доказателства, процесните фактури са осчетоводени надлежно в счетоводството на ревизираното лице и доставчиците, каквито са и констатациите в ревизионния доклад. На стр. 22 - 25 от заключението (л. 808 гръб - 810) са изброени всички съпътстващи доставките от преките доставчици към жалбоподателя документи: договори за покупко-продажба на стоки; приемо-предавателни протоколи; кантарни бележки; декларации за съгласуваност; договор за наем на складово помещение от 01.03.2006 г. със страни ЕТ "М. М. - БВД" наемодател и "Вимекс" ООД, наемател с предмет недвижим имот със стопанско предназначение в с. Д., обл. С. З.; договор за влог от 01.05.2009г. със страни "Вимекс" ЕООД, влагодател и ЕТ "М. М. - БВД", влагоприемател с предмет 4 500 тона кантарно количество зърнени култури, реколта 2009 г.; товарителници с дати, съвпадащи с датите на кантарните бележки, издадени от "Г. О." ООД за превоз на слънчоглед от доставчика "Вимекс" ЕООД, с превозвач И. Д.; инвойс фактури и ЧМР за извършен ВОД към доставчика "П. К." ЕООД от румънско дружество. На стр. 27 - 34 от заключението (л. 811 - 814 гръб) са посочени издадените фактури за продажби на преработена продукция от получената суровина от "Вимекс" ЕООД и "Палант комерс" ЕООД на клиенти на жалбоподателя "Г. О." ООД. Вещото лице е дало заключение, че разплащането на доставките от клиентите е в брой или по банков път. В съдебното заседание вещото лице е направило уточнение, че без закупените количества суровини - слънчоглед и нерафинирано олио, ревизираното лице е в невъзможност да извърши последваща реализация на преработени стоки към своите клиенти. Вещото лице е посочило, че дружеството е закупувало суровина слънчоглед и от други доставчици, но в малко количество, и не е закупувал нерафинирано олио от други доставчици. Обвръзката на стоковия поток от предходните доставки към последващата реализация е извършена количествено, съобразно датите на издадените първични счетоводни документи (фактури и инвойс фактури). Направените от първоинстанционния съд и приходните органи констатации, че липсват доказателства за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, относно произхода на стоките и относно липсата на доказателства за прехвърляне правото на собственост, са неправилни и в противоречие с представените доказателства. От събраните по делото доказателства безспорно е доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките по процесните фактури - съгласно събраните по доставките от "Вимекс" ООД, кантарни бележки, анализни бележки към всяка фактура, доказателства за плащане, товарителници, приемо-предавателни протоколи, договор за изкупуване на продукция от маслодайни култури от 07.09.2009 г., договор за наем на недвижим имот от 01.03.2006 г., договор за влог, декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика и от "П. К." ЕООД - договор за покупко-продажба на нерафинирано слънчогледово олио, доказателства за плащане, приемо-предавателни протоколи, декларации за съгласуваност, кантарни бележки, фактури за транспорт и фактури, декларации за съгласуваност и международни товарителници от предходен доставчик. По делото са налице доказателства за предходни доставки по отношение на двамата преки доставчици. Настоящият състав намира, че установяването на произхода на стоката, което е дало повод за отказване право на данъчен кредит, от преките доставчици, не е правно регламентирано в ЗДДС. В разпоредбите на ЗДДС, касаещи правото на данъчен кредит, няма изискване да бъде установен произходът на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието "произход на стоката" в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Съдът неправилно е приел само въз основа на издадените РА на преките доставчици, че същите не са разполагали с процесните стоки. За да се признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане, следва да бъде доказано осъществяването на доставката, предаването и получаването на стоката, като индиция за тях и последващата реализация от получателя или използването й за осъществяване на облагаеми доставки от него. В случая последващата реализация на стоката не е била спорна, а от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че ревизираното лице е получавало слънчоглед и от други доставчици, но в малки количества, които са недостатъчни за последващата реализация от ревизираното лице. Съгласно националното законодателство - в разпоредбите на ЗДДС, непредставянето от страна на преките доставчици на доказателства за това, че разполагат с материална и кадрова обезпеченост, не може да обоснове липсата на реалност, както е приел органът по приходите. Във връзка с разглеждания спорен предмет следва да се съобрази тълкуването на СЕС в Решение на Съда от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, съгласно което членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадълженото лице да бъде отказано правото на приспадане данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това, че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото си на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки. По изложените съображения изводите на настоящата касационна инстанция са за доказаност на процесните доставки на слънчоглед и нерафинирано олио по смисъла на чл. 6 ЗДДС, тълкуван във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, които се подкрепят от събраните при ревизията и първоинстанционното съдебно производство писмени доказателства. При наличието на конкретни доказателства за предаване, транспорт и получаване на стоката между страните по преките доставки, както и безспорното установяване на последващата реалиизация на стоките, не може да бъде обоснован извод за недоказана реалност на доставките. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за направени разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 4 772.50 лв. Възражението от страна на ответника за евентуална прекомерност е неоснователно, тъй като платения адвокатски хонорар за всяка инстанция не надвишава посочения размер за един адвокат по Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,