Решение № 7878 от 15.9.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение 278 от 20.09.2021 г., постановено по адм. дело 172/2021 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменена Заповед 1587/22.06.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 вр. чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Д. Костов. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Д. Костов, чрез адв. Караманолов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Правилен е изводът на съда, че отразените в заповедта мотиви не се подкрепят от доказателствата по делото и че мотивите в заповедта са неясни, което препятства правото на защита на нейния адресат. В същата се сочи, че с нова длъжностна характеристика е въведено изискване за образователна степен "магистър, магистър по право". Видно от длъжностната характеристика от 23.06.2021 г., изискването за образователна степен е "висше магистър". В трите длъжностни характеристики по делото от 2015-а, 2020-а и 2021 г. няма изискване за образователна степен "магистър, магистър по право". В заповедта се сочи също, че е въведено изискване по отношение на професионалната област - "аграрни науки, право", на което изискване, според административния орган адресатът на заповедта не отговаря, но това ново изискване само по себе си няма за резултат обективна невъзможност да се изпълняват служебните задължения. Аргументиран е изводът на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява да са налице сочените в заповедта основания на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, поради което липсват материалноправните предпоставки за издаването й на соченото в нея основание. Липсата на необходимото образование и професионална квалификация не водят безусловно до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност. Промените в изискванията за заемане на длъжността трябва да са обосновани от обективно настъпили нови фактически или нормативни промени. В случая е извършено изменение на изискванията за заемане на длъжността, установени само и единствено в длъжностната характеристика за заемане на длъжността, утвърдена от административния орган. Не е налице изискване за заемане на длъжността, установено с нормативен акт, за да се обоснове извода, че тази промяна не зависи от волята на административния орган. Липсват и доказателства за спазване на процедурата по изменение на длъжностната характеристика, разписана в Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители (чл. 8, ал. 1). При тези фактически установявания не са били налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради което законосъобразно административният съд е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, на ответника по касация се следва присъждане на сторените в настоящото производство разноски в размер на 840 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,