Решение № 12035 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 426/2016 г.

Решение № 12035 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 426/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е образувано по молба на адв. И. И. И. - лично за себе си като кандидат за общински съветник от листата на коалиция "Реформаторски блок", регистрирана в ОИК С. З. за участие в изборите за общински съветници и кметове и като процесуален представител на Д. З. Ч., кандидат за общински съветник от листата на коалиция "Реформаторски блок" за допълване на решение № 3162 от 21.03.2016 г. по адм. дело № 426 по описа за 2016 г. на ВАС. Т. се в молбата, че съдът не се е произнесъл по всичките оспорвания, като не е взел предвид доказателства, предвид на които би стигнал до различни правни изводи. Претендира се постановяване на допълнително решение, с което да се отмени Решение № 262 от 10.12.2015 г. на АС С. З., с което съдът потвърждава Решение № 319-26-МИ/НР от 26.10.2015 г. на Общинската избирателна комисия С. З. за избиране на общински съветници в О. С. З. Претендират се разноски. Председателят на ОИК С. З. е подал възражение, с което оспорва молбата поради неяснота на молбата и неоснователност на изложените твърдения. Останалите страни - М. С. Ч., С. В. В., Х. Т. Н., Д. К. Д., Р. К. Р., В. И. К., П. Г. А., Н. А. Д., Г. Я. К., С. И. С., Е. М. Х., Н. С. Д., М. И. С.-Желева, Р. Р. Т., Д. Н. Г., Р. С. Т., Н. И. К. - Митева, Д. С. Д., Т. Б. Т., П. Т. Р., И. Г. В., К. Г. М., С. А. Г., Н. В. Н., А. Б. Ф., И. Д. Д., Ж. Б. Ж., М. П. Ч., С. П. С., Д. Т. М., С. Т. Т., Д. К. Д., Т. Т. Т., Д. Г. Я., Местна коалиция "Истината за С. З.", А. А. А., В. В. Д., М. Т. Д., М. Д. П., М. М. М., Я. Р. Г., Г. В. М., Я. Г. Я., Н. П. К., И. В. Л., И. З. З., Т. Б. Д., Н. Д. А., А. Д. А., Р. С. Д., Ю. М. И., Н. И. О., М. П. М., Т. Р. Й., С. М. Б., В. С. Б., К. П. П., Д. А. Л., Б. Л. Б., И. С. М. и К. Д. К. не заявяват становище по молбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на искането. След анализ на събраните по делото доказателства във връзка с молбата на страните, съдът прави следните изводи от фактическа и правна страна: Институтът на "допълнителното съдебно решение" е въведен в Административнопроцесуалния кодекс чрез нормата на чл. 176, поради което и не намира приложение разпоредбата на чл. 144 АПК във връзка с чл. 250 ГПК. Липсва неуреден въпрос от дял трети на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 176 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. С решение № 3162 от 21.03.2016 г. по адм. дело № 426 по описа за 2016 г., Върховен административен съд потвърждава решение № 262 от 10.12.2015 г. по адм. дело № 454 по описа за 2015 г. на Административен съд С. З., с което съдът потвърждава Решение № 319-26-МИ/НР от 26.10.2015 г. на Общинската избирателна комисия С. З. за избиране на общински съветници в О. С. З.. Молбата за допълване на това съдебно решение е подадена от страна в производството - адв. И. И. И. - лично за себе си като кандидат за общински съветник от листата на коалиция "Реформаторски блок", регистрирана в ОИК С. З. за участие в изборите за общински съветници и кметове и като процесуален представител на Д. З. Ч., в едномесечен срок от постановяване на съдебното решение, поради което се явява и допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, при следните изводи от правна страна: Съгласно теорията и съдебната практика, допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Предмет на допълване е съдебното решение - диспозитивът. Мотивите не са част от съдебното решение - чл. 172, ал. 2 АПК, поради което допълването им по реда на чл. 176 АПК е неоснователно. Чрез института на "допълване на съдебното решение" не могат да се попълват мотивите на съдебния акт, като се твърди, че решението не е пълно мотивирано. Когато говори за непроизнасяне по част от искането, кодексът визира непроизнасяне с диспозитив на съдебния акт. Следва също така да бъде отбелязано, че на допълване подлежи само и единствено диспозитивът, защото той се ползва със силата на присъдено нещо и той установява, какво е действителното правно положение между страните по спора. Мотивите към съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо - т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на Върховния касационен съд по ТД № 1/2000 г. на ОСГК. Изложените мотиви към решението не са самостоятелен източник на правни последици наред с диспозитива на съдебното решение, поради което не се констатира необходимост от допълване. В конкретната хипотеза съдът се е произнесъл с диспозитив по жалбата на страните, като е потвърдил атакуваното пред него решение. В този смисъл липсва непълнота на съдебния акт, което обективира извод за неоснователност на искането. Съдът се произнася по наведените пред него касационни основания, а не по наведените допълнително такива. В случая Съдът се е произнесъл по всички наведени пред него твърдения. В случая, по пътя на тълкуване се цели да се измени волята на съда, което е недопустимо. Предвид изложеното, не са налице основанията по чл. 176, ал. 1 АПК за тълкуване на решението. Изложените от молителя твърдения за допълване на практика представляват желание, с оглед на извънпроцесуалното поведение на страната по материалното правоотношение, съдът да мотивира отново акта си и да отговори на конкретни възражения представляващи доводи за неправилност. Такива правомощия съдът няма. С постановяването на съдебния акт съдът е упражнил правосъдната си власт. Той не може да отменя сам решението си на съответната инстанция. С искането за допълване, страната желае постановяване на друг резултат, различен от вече постановения, което е недопустимо. Предвид гореизложеното, съдът приема, че искането с правно основание чл. 176 АПК във връзка с чл. 144 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, поради което и