Решение № 5949 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 343/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Народно читалище Христо Ботев 1884 село Мирково, чрез председателя си г-жа И. и процесуален представител адв. Величкова, срещу Решение 1230 от 19.10.2023 г., постановено по адм. дело 140/2023 г. по описа на Административен съд-София област, с доводи за касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че съдът е направил изводи противоречащи на фактите по делото и приложимите правни норми. Моли за отмяна на съдебния акт или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна Общински съвет Мирково /ОбС-Мирково/, чрез процесуалния му представител адв. М. Стамов, писмено и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира направените по делото разноски. Ответната страна Народно читалище Културен подем - 2020 не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Народно читалище Христо Ботев 1884 село Мирково против Решение 614 от Протокол 41/27.02.2023 г. на Общински съвет Мирково, с което е прието повторно Решение 603, с което Общинският съвет отменя свое решение 182 от Протокол 28 от 23.02.2006 г. като в жалбата са изложени съображения, че оспореното решение е нищожно и прието в противоречие с §4 от ПЗР на Закона за народните читалища (ЗНЧ). С обжалвания съдебен акт, съдът е отхвърлил жалбата на Народно читалище Христо Ботев 1884 . За да постанови този резултат АССО е приел за установено от фактическа страна, че с Решение 185 от 23.02.2006 г. Общински съвет Мирково е учредил безвъзмездно право на ползване в полза на читалището върху читалищна сграда с идентификатор 48324.200.585.1. За нея имало съставен Акт за частна общинска собственост П-1663/20.12.2016 г., в който е отразено, че имотът се управлява от Народно читалище Христо Ботев 1884 . С Решение 603 по Протокол 40 от 26.01.2023 г. Общинския съвет-Мирково отменя решението от 2006 г. С т.2 от Решение 603 Общинският съвет е разпределил правото на безвъзмездно ползване на сградата между две читалища - Народно читалище Христо Ботев 1884 и Народно читалище Културен подем 2020 . Решението е обосновано с това, че на територията на Общината има регистрирани и други читалища, които развиват активна дейност, но ползването на общинска база от само едно от тях, поставя останалите в неравностойно положение. Посочено е, че и ръководството на Народно читалище Христо Ботев 1884 не допуска други културни дейци да ползват сградата. На основание чл. 32, ал.2 от Закона за администрацията /ЗА/ по реда на чл. 45, ал.4, изр. второ, предл. първо от Закона на местното управление и местната администрация /ЗМСМА/, Областният управител на Софийска област със своя Заповед ОС-3 от 06.03.2023 г. е върнал за ново обсъждане Решение 603 по Протокол 40 от заседание от 26.01.2023 г. на ОбС Мирково като незаконосъобразно. С Решение 614 от Протокол 41 от 27.02.2023 г. ОбС е прегласувал и потвърдил оспореното решение, което е прието повторно. ОбС е приел, че с потвърденото решение при пълно спазване на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за народните читалища /ЗНЧит/ е отменил свое предходно решение и е извършил преразпределение на използването на читалищната сграда. В обжалвания акт се посочва, че ЗНЧ е обнародван в ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г., Народно читалище Христо Ботев 1884 е учредено след влизането в сила на закона и процесният случай не попада в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧит. В съответствие с Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. на Върховния административен съд, съставът на АССО е приел, че годен предмет на съдебен контрол е повторно взетото решение на ОбС-Мирково, а именно 614 от Протокол 41 от 27.02.2023 г Първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение 614 на ОбС-Мирково е взето от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във вр. с чл. 8, ал.1 от Закона за общинската собственост, при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон. Съдът е обосновал извод, че основание за предоставянето на правото на ползване на общинската сграда в решението от 2006 г. са посочени разпоредбите на чл. 21, ал.1, т.8, т.23 и ал. 2 от ЗМСМА, а не разпоредбите на ЗНЧит. Освен това, според решаващия съд, читалището-жалбоподател е създадено след влизането в сила на ЗНЧит /същото било вписано в регистъра на Министерството на културата през 2001 г./, следователно за него не намира приложение посочената разпоредба на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧит. С тези мотиви първата инстанция е отхвърлила оспорването на Народно читалище Христо Ботев 1884 и е осъдила читалището да заплати разноските по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Не са основателни аргументите на касатора за обявяване на нищожност на оспорения акт. Вярно е, че същият отменя влязъл в сила административен акт, но това става във връзка с направено искане от страна на Народно читалище Културен подем - 2020 . В хода на тази нова административна процедура обаче, няма данни Народно читалище Христо Ботев 1884 да е било уведомено за започването й, нито да е било поискано становище или да са събрани допълнителни доказателства. Това представлява нарушение на чл. 35 АПК от страна на административния орган, което АССО не е установил. АССО се е фокусирал върху проверката на второто решение на ОС-Мирково след връщането му за ново решаване от страна на Областния управител, но е пропуснал да провери за законосъобразност цялата процедура по издаването на оспорения административен акт. Това нарушение на чл. 35 от АПК от страна на Общинския съвет Мирково е довело до неизясняване на всички обстоятелства и взимане на незаконосъобразно решение, в противоречие с нормите на ЗНЧит. Съдът не е извършил също всички проверки, които служебното начало, прогласено в чл. 168 АПК, го задължава да направи. Решаващият съд е дал указания на читалището - жалбоподател да докаже създаването и съществуването си още преди влизане в сила на ЗНЧит. В първоинстанционното производство са представени частично доказателства, които АССО е сметнал за недостатъчни. Съдът обаче е следвало да извърши служебна справка в Търговския регистър, където информацията е публично достъпна. От фирменото дело на читалището е видно, че същото е регистрирано през 1997г. като с решение 983 от 16.01.1997г. съществуващото читалище Христо Ботев е регистрирано по реда на новоприетия през 1996г. ЗНЧит. Същото през 2010г. става с наименование Христо Ботев - 1884 след друга промяна в закона. Проследявайки промените по фирменото дело и представените по делото доказателства /стари актове за ЧОС и строителство на читалищната сграда/ изводът, че касаторът НЧ Христо Ботев - 1884 е правоприемник на стария Читалищен дом е безспорен. С касационната си жалба, касаторът е представил допълнителни доказателства /най-далечното от които от 1911 г., а именно удостоверение от Мирковското селско общинско управление 9 лист 44 и 45 от касационното дело/, които да обосноват твърдението му и съответно попадането под хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ. Това е и основното твърдение на жалбоподателя, което е останало неизяснено от решаващия съд. Доколкото по делото са налице достатъчно доказателства, че сградата е построена преди влизането в сила на ЗНЧит и е предоставена на касатора за ползване далеч преди отмененото решение на ОС-Мирково от 2006г., то приложима е нормата на §4(Предишен § 3 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) от ПЗР ЗНЧит. Ал. 2 на този параграф посочва, че правото на ползване се погасява с прекратяването на читалището. Да се отмени изцяло решението на ОС от 2006г. и да се преуреди правото на ползване без да са налице такива условия в закона от страна на Общинския съвет, представлява нарушение на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ, тъй като това право може да се погаси само с прекратяване на читалището, която законова предпоставка в случая не е налице. Специалният закон не предвижда други основания за отнемане на предоставеното по този ред право на ползване или за изменението му. Мотивирайки се с други, непредвидени от закона основания за изменение на правото на ползване, предоставено при условията на § 4 от ПЗР на ЗНЧ, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Неправилно съдът в обжалваното пред настоящата инстанция решение го е потвърдил. Поради това, решението на АССО като неправилно следва да бъде отменено и спорът бъде решен по същество като съдът отмени оспорения административен акт по жалбата на Народно читалище Христо Ботев 1884 . По делото с писмени бележки с изх. 37/ 20.03.2024 г. /стр.106 и 107 от делото пред настоящата инстанция/ има направено възражение за определената от първата инстанция държавна такса в размер на 370 лв., като действително читалището е организация с нестопанска цел извършваща обществени услуги. Таксата, която е следвало да заплати е 70 лв., като сумата от 300 лв. подлежи на връщане след отправена молба до ВАС за това и посочване на банкова сметка. Със същите писмени бележки е направено искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В полза на Народно читалище Христо Ботев 1884 следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лв. 10 лв. държавна такса за първата инстанция и 70 лв. за втората инстанция и 2000 лв. възнаграждение за адвокатско представителство по 1000 лв. за всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,