Решение № 3145 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 503/2014 г.
ВАСПетчленен състав06.03.2014 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12875 от 07.10.2013 г. по адм. дело № 3826/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3145 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 503/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация "Развитие и реализация на обществения ресурс", гр. София против решение № 12875 от 07.10.2013 г. по адм. дело № 3826/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на фондацията против заповед № РД -09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, в частта, в която на основание чл. 99, т. 1 от АПК е отменено утвърденото класиране на проектно предложение за финансиране FFNNIPO_12_00845 "Идентифициране на проблема насилие и регулацията му в съвременното българско общество. Роля на образователната система за превенция на насилието". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички доводи и в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - министърът на образованието и науката, оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 5 от Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ, ред. ДВ бр. 83/2010 г.) Фонд "Научни изследвания" (ФНИ) е създаден като юридическо лице, а министърът на образованието, младежта и науката има правомощия да осъществява контрол върху неговата дейност. Анализът на нормата на чл. 13, ал. 5 от ЗННИ обосновава направеното и от първоинстанционния състав заключението, че министърът на образованието, младежта и науката контролира актовете на фонда и като по - горестоящ административен орган е компетентен да се произнесе по реда на чл. 99, т. 1 от АПК. Ето защо правилно е преценено, а оспореното решение е издадено в границите на правомощията на министъра на образованието, младежта и науката, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразно е и заключението, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма. В заповедта изрично е посочено, че се издава във връзка с доклад № 02.12-138/12 от 25.01.2013 г. на междуведомствената работна група, в който са изложени констатации във връзка с нарушения в дейността на ФНИ по конкурсната процедура "Финансиране на фундаментални научни и научно - приложни изследвания в приоритетните области" - 2012 г. Цитираният доклад е издаден въз основа на специализирана проверка, възложена от министър-председателя на Република България на основание чл. 46а, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 62, ал. 2, т. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (ДВ бр. 78/2009 г. ) и в него са описани допуснатите нарушения при класирането на проектни предложения за финансиране от ФНИ. По същество това са мотивите, довели до постановяване на оспорената заповед, които са възприети от административния орган изцяло и следва да се считат за фактическите и правни основания, довели до постановяване на оспорения акт. В този смисъл е и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Поради това правилно от страна на първоинстанционния състав е преценено, че заповедта е мотивирана и не са налице нарушения на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Ето защо доводите на жалбоподателя в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Аргументирано е и заключението, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по възобновяване, регламентирано в чл. 99 и сл. от АПК е извънреден способ за отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда. В това производство се засяга стабилитета на административния акт, поради което инициативата за провеждането му е предоставена на ограничен кръг лица, а в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК това са непосредствено по-горестоящият административен орган, прокурорът и омбудсманът. В случая инициативата за образуване на производството по възобновяване е на министъра на образованието, младежта и науката като по-горестоящ административен орган, поради което следва да се приеме, че производството е образувано в съответствие със законовите изисквания. Спазени са и сроковете за издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 102, ал. 1 от АПК производството по реда на чл. 99, т. 1 от АПК може да бъде възобновено в тримесечен срок от влизане в сила на акта или в случая от влизане в сила на решението за утвърждаване на класираните проекти. В разглежданата хипотеза с протокол № 11 от 09.11.2012 г. на Изпълнителния съвет (ИС) на ФНИ са одобрени проектни предложения от всички направления, оформени в списък като и са утвърдени от министъра (няма дата за утвърждаването). Решението е обявено на страницата на министерството на 13.11.2012 г. Няма данни за момента на връчване на решението по протокол № 11/09.11.2012 г. на жалбоподателя, но на 22.11.2012 г. между него и ФНИ е сключен договор. Следователно трябва да се приеме, че най-късно към този момент на жалбоподателя му е било известно съдържанието на решението. Постановеният акт е благоприятен за фондацията, поради което последната няма интерес от оспорването му. Това може да бъде направено от прокурора в едномесечен срок от издаване на решението (чл. 149, ал. 4 от АПК) или до 13.12.2012 г. Ето защо решението влиза в сила на последната дата и оттогава започва да тече тримесечния срок за възобновяване, поради което към 11.02.2013 г., на която дата е издадена оспорената заповед № РД-09-122 на министъра на образованието, младежта и науката, този срок не е изтекъл. Спазени са и изискванията на чл. 103, ал. 1 от АПК. Съгласно цитирания текст в производството по възобновяване се конституират като страни третите лица, придобили права от административния акт. Както следва от текст на разпоредбата това са лица, които не са адресати на акта. В конкретния казус, касационния жалбоподател е адресат на решението на ИС на ФНИ, а не е трето лице, придобило права от административния акт. Освен това в хипотезата на възобновяване на основание чл. 99, т. 1 от АПК (съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на акта) не се налага събирането на нови доказателства и установяване на факти. Поради това неуведомяването на касатора за производството по възобновяване в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на административния акт, т. е като не би могло да повлияе на решението на органа и съответно да обоснове различно разрешение на спорния въпрос. Изводът на тричленния състав за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон се споделя и от настоящата инстанция. В приетата от Народното събрание Национална стратегия за развитие на научните изследвания в България до 2020 г. (решение на Народното събрание от 28.07.2011 г.) са посочени основни цели, задачи и мерки за развитие на научните изследвания в Република България, при което за изпълнението им са въведени приоритетни области за научни изследвания, чийто избор е направен въз основа на национални и европейски документи. Приоритетните направления на Националната стратегия са: 1). Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и екотехнологии; 2). Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни; 3). Нови материали и технологии; 4). Културно историческо наследство и 5). Информационни и комуникационни технологии. Цитираните приоритети са определени на базата на приоритетите от Програмата на правителството за европейско развитие на България; тематичните приоритети на европейските научни програми и инициативи, в които България има ефективно участие и сътрудничество (Шеста и Седма рамкова програма; Програмата COST за сътрудничество в областта на науката и технологиите, Европейската пътна карта за научна инфраструктура, Съвместните изследователски центрове и съвместните технологични инициативи); съществуващи анализи и оценки на научната система и институции в страната (т. I от Националната стратегия). В случая, в конкурсната сесия са включени допълнителните приоритети "Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление" и "Научни изследвания с приложения в педагогическата сфера" (вторият, посочен в Насоките за кандидатстване, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката, л. 136), които са реализирани в противоречие на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България до 2020 г. Според разпоредбата на чл. 4 (ред. ДВ бр. 73/2004 г. ) от Правилника на ФНИ насърчаването на научни изследвания се осъществява по приоритети и направления, определени в Националната стратегия за развитие на научната дейност и съобразени с националните предприсъединителни и присъединителни фондове и европейски рамкови програми за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации и др. специализирани инициативи, трансевропейски програми за научни изследвания и иновации. Утвърждаването на временна научно - експертна комисия (ВНЕК) за предложения в област "Педагогика" не попада в нито една от посочените приоритетни области. Поради това законосъобразно с оспорената заповед на министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл. 99, т. 1 от АПК са отменени всички проектни предложения, класирани за финансиране от ФНИ в това направление, между които попада и № FFNNIPO_12_00845 с темата "Идентифициране на проблема насилие и регулацията му в съвременното българско общество. Роля на образователната система за превенция на насилието. " В случая правилно е преценено, че включването на този проект за финансиране е в нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗННИ във връзка с чл. 4 от Правилника на ФНИ и на Националната стратегия за научни изследвания в България до 2020 г. Това е съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на административния акт, а следователно и основание за прилагането на чл. 99, т. 1 от АПК. Освен това, според представените по делото доказателства, липсват критерии и ясни правила при провеждане на конкурсната сесия в посочените направления, прилаган е различен подход при назначаване на рецензенти при оценяване на проектите, което води до нарушения при оценяването и класирането на проектите по тези две направления. Установено е, че проектни предложения, които са административно недопустими са допуснати до оценяване на втори етап, класирани и финансирани. В случая разглеждането и класирането на проекта на жалбоподателя Фондация "Развитие и реализация на обществения ресурс", гр. София е извършено от ВНЕК "Педагогика" при съществени нарушения на конкурсната процедура. Проектното предложение е представено на 17.07.2012 г., т. е след изтичане на срока за приемане на предложения, който е до 16.07.2012 г., но въпреки това проектът е разгледан, класиран и одобрен за финансиране с 250 000 лева. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при класирането на проекта на жалбоподателя правилно са приети от тричленния състав за съществени, тъй като опорочават крайното решение за финансиране на този проект. Поради това правилно е преценено, че е налице основанието на чл. 99, т. 1 от АПК за възобновяване на производството и отмяна на класирането в тази част. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по посочените съображения отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният състав постановява решение, което кореспондира със закона. При постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК тричленният състав извършва проверка за законосъобразност на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. При обсъждане на съответствието на заповедта с формалните, процесуални и материалноправни изисквания са обсъдени и всички доводи и възражения на жалбоподателя, като са изложени подробни съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият петчленен съдебен състав приема, че решението на тричленния състав е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и изброени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,