Решение № 9881 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на К. Т. К., чрез адв. А. Христанов, против решение 11410/06.11.2024г., постановено по адм.дело 1848/2023г. по описа на Административен съд(АС) Варна, с което е отхвърлена исковата му претенция срещу Община Варна за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 24 009, 23 лв. от отменен АУЗД МД-АУ-046/ 02.04.2012 г., както и законна лихва от 1 056, 36 лв. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (от датата на влизане на съдебното решение за отмяна на АУЗД до датата на предявяване на иска 14.08.2022 г.), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. Релевират се оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Според жалбоподателя, съдът е постановил решението си, без да извърши преценка на фактите и доводите, относими към случая. Твърди, че е осъществен и доказан фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ). Моли обжалваното решение да бъде отменено, исковете да бъдат уважени и присъдени разноските за всички инстанции. Ответната страна община Варна, с писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството по делото пред АС-Варна е било образувано по предявен от касационния жалбоподател иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 24 009, 23 лв. от отменен АУЗД МД-АУ-046/ 02.04.2012 г., както и законна лихва от 1 056, 36 лв. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (от датата на влизане на съдебното решение за отмяна на АУЗД до датата на предявяване на иска 14.08.2022 г., според уточняващата молба), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. Въпросът за допустимостта на предявения иск е решен с определение 4348/09.04.2024г., адм.д. 2667/2024г. на ВАС и определение 7260/12.06.2024г., адм.д. 5579/2024г. на ВАС и в изпълнение на чл.224 АПК първоинстанционният съд е разгледал спора по същество. С обжалваното решение, искът е отхвърлен, като от фактическа страна е установено, че с АУЗД МД-АУ-046/ 02.04.2012 г., издаден от орган по приходите в дирекция Местни данъци при община Варна, в тежест на К. К. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти(ДНИ) за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. в общ размер на 5 661,91 лв. и лихви 1 465,47 лв., както и за такса битови отпадъци(ТБО) за същия период в размер на 2 738,75лв., дължими за недвижим имот, деклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.0306014148/21.08.2006г. АУЗД не е бил съобщен на ищеца. Ответникът е приел, че АУЗД е връчен на ищеца по реда на чл. 32 от ДОПК, поради което е предприел и действия по принудително изпълнение, като по молба на община Варна от 30.12.2012 г. е било образувано изп.д. 14259/ 2012 г. в СИС на РС Варна, впоследствие изпратено на ЧСИ С. Данова с рег. 718 на КЧСИ, където на то е било образувано по изп.д 484/2015 г. по описа на ЧСИ. Към това изпълнително дело е присъединено изп.д.232/2016г. на същия ЧСИ. На 19.04.2019 г. ЧСИ Данова е извършила публична продан по изп.д. 484/ 2015 г. на жилищен имот, собственост на жалбоподателя, а именно апартамент с адм. адрес: гр. Варна, [улица], със ЗП от 42, 71 кв.м. с идент. 10135.1507.734.1.11 за сумата от 62 838 лв., като на община Варна е преведена сума в размер на 24 009, 23 лв., (претендирана от ищеца К. като нанесена имуществена вреда ) след удържане на банкова такса от 2 лв. С определение 5994/18.05.2021г., ч.адм.д. 3794/2021г. на ВАС и определение 9632/27.09.2021г., ч.адм.д. 8888/2021г. на ВАС е решен въпросът за допустимостта на подадената от жалбоподателя на 23.12.2020г. жалба срещу АУЗД МД-АУ-046/ 02.04.2012 г., доколкото след 29.12.2020г., обжалваният акт е бил мълчаливо потвърден. С решение 8/ 07.01.2022 г., постановено по адм.д. 2816/ 2020 г. по описа на АС Варна, оставено в сила с Решение 3661/ 05.04. 2023 г. постановено по адм.д. 3513/ 2022 г. по описа на ВАС, АУЗД е бил отменен поради изтичане на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. ВАС е отменил решението на АС Варна само в частта за присъдените разноски на ищеца К. за размера над 1 210 лв. Видно от мотивите на съдебните актове, прието е, че задължението за ДНИ за 2007г. е погасено на 01.01.2018г., за 2008г. на 01.01.2020г., за 2009г. на 01.01.2020г., за 2010 г. на 01.01.2021г. и за 2011г. на 01.01.2022г. По отношение на ТБО за 2007г. и 2008г., съдът е обосновал незаконосъобразно начисляване, доколкото не е доказано предоставянето на услугите и съответно дължимостта на ТБО. Приел е, че за 2009г., 2010г. и 2011г. жалбоподателят дължи ТБО, като за всички години задължения са погасени поради изтекла абсолютна погасителна давност. Правилно съдът е посочил елементите от фактическия състав за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, които следва да са взаимно свързани:1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. Причинена вреда в случая имуществена; 3. Пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт/действия/бездействия и настъпилите вреди. От правна страна съдът е приел, че по делото е установена настъпилата щета в имуществото на ищеца, като размерът не е спорен. Според съда, имуществената вреда не е в резултат на отменен административен акт АУЗД, а вследствие осъществената публична продан от ЧСИ, тъй като към момента на проданта на недвижимия имот актът не е бил съобщен на жалбоподателя и не е бил отменен от съда. Посочил е, че К. е следвало да иска спиране на изпълнението по образуваното изп.дело и заведе отрицателен установителен иск, че не дължи сумите по изпълнителното производство. Направен е извод, че не е налице първата предпоставка незаконосъобразен акт на орган на общината, т.к. отмяната на АУЗД МД-АУ-046/ 02.04.2012 г. не се свързва с неговата незаконосъобразност, а с настъпилата абсолютна погасителна давност. Поради неоснователността на иска за присъждане на имуществени вреди, за неоснователен е счетен и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Претенцията на К. е за обезщетяване на имуществени вреди, причинени му от отменен по надлежния ред административен акт. Несъмнено, административният акт, въз основа на който се твърди да са произлезли вредите, е отменен, така че формално е налице незаконосъобразен административен акт, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Процесният АУЗД касае публични общински вземания за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода 2007-2011 г., за които е установено със сила на пресъдено нещо, че са погасени, тъй като е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Основанието, на което е отменен акта, не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. АУЗД може да бъде отменен, както поради нарушение на материалния закон или допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство, така и по причина изтекла погасителна давност. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1 ЗОДОВ, трябва да са налице три предпоставки, в условията на кумулативност. Съдът е следвало да изложи съображения относно наличието на всички тях, което видно от мотивите на обжалвания съдебен акт не е сторено. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, което налага отмяната му и връщане за ново разглеждане от друг състав на съда с излагане на мотиви за размера на вредата и наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен резултат. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че размерът на вредата не е спорен. Исковата претенция е за вреда в размер на 24 009, 23 лв., в т.ч. 2 271,94 лв. такси и разноски в изпълнителното производство. Ответникът община Варна е направил изрично изявление, че таксите в изпълнителното производство не подлежат на възмездяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като това възражение не е обсъдено от съда и липсва произнасяне. В решение 8 от 07.01.2022г. , адм.д. 2816/2020г. на АС Варна, оставено в сила с решение 3661/05.04.2023г., адм.д. 3513/2022 г. на ВАС, с което е отменен процесният АУЗД, са изложени фактически и правни изводи относно установеност и законосъобразност на задълженията за ДНИ, а по отношение на ТБО, само за 2007г. и 2008г., съдебните инстанции са приели незаконосъобразност, поради недоказано извършване на услугата от общината. В настоящия случай става въпрос за отменен акт по чл.107, ал.3 от ДОПК съгласно препращащата норма на чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Установените с такъв акт задължения представляват годно изпълнително основание, съгласно изричната разпоредба на чл.209, ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането, независимо дали е обжалван. На 01.11.2012г. е иницирано образуването на изпълнително дело за събиране на задължението, установено с АУЗД. На 19.04.2019г. е извършена публична продан по изп.д. 484/2015г. на имот на жалбоподателя, като на община Варна е преведена сума в размер на 24 009, 23 лв., претендирана като нанесена имуществена вреда, в т.ч. и разноските по изпълнението. Към датата на публичната продан, когато е настъпило намалението в имуществото на жалбоподателя, е била изтекла абсолютната погасителна давност само за задълженията за ДНИ и ТБО за 2007г. и 2008 г. Към момента на причиняване на вредата -19.04.2019г. задълженията за периода 2009г.-2011г. не са погасени по давност, а съгласно горецитираните съдебни решения те са установени съобразно приложимите материалноправни разпоредби. Освен това, тези задължения са установени въз основа на декларация от жалбоподателя и той знае, че дължи плащането на законоустановените данъци. С погасяването на едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране. За разлика от публичния изпълнител( чл.173, ал.2 ДОПК) ЧСИ няма задължението служебно да следи за изтичането на давностния срок по чл.171, ал.2 ДОПК. В тази връзка, въпреки че съдът е приел, че жалбоподателят е следвало да се защити в изпълнителното производство(което би имало отношение към нормата на чл.5 ЗОДОВ), не е изследвал относимите факти и не е изложил мотиви. По делото са приложени копия от две покани за доброволно изпълнение от ЧСИ до жалбоподателя, касаещи изп.д.484/2015г. от 30.03.2018г. и от 03.01.2019г., като последната е с оформено връчване на 08.01.2019г. За установяването на предприети от жалбоподателя действия в изпълнителното производство, съдът следва да приложи изпълнителното дело. Такова искане е било направено от страните, но е оставено без уважение, което е рефлектирало върху правилната преценка на съда на относими за правния спор обстоятелства. При новото разглеждане съдът следва да извърши преценка и изложи мотиви досежно наличието на всяка от останалите предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - наличието на реално претърпени вреди и наличието на пряка причинна връзка между отменения акт и вредите.