Решение № 11522 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5210/2009 г.

Решение № 11522 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5210/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на общински съвет Своге, представлявано от председателя Александър Манолов и пълномощник срещу решение № 74 от 20.2.2009 година, постановено по адм. дело № 562 по описа за 2008 година на Административен съд - София област, с което са отменени текстовете на т. 1, 4 и 10 от ал. 1 на чл. 104 от Наредбата за местните данъци, такси и цени на услуги в община Своге, приети с решение № 4 от 31.1.2008 година на заседание на общински съвет Своге. Твърди се, че посоченото съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба за спазване на процедурата и съответствие на посочените текстове с разпоредбата на чл. 7 от Закона за местните данъци и такси, както и твърди, че няма нарушение на Закона за нормативните актове. Иска решението да бъде отменено и да се отхвърли подаденото срещу тези текстове оспорване по реда на чл. 185 от АПК вр. с чл. 191, ал. 2 от АПК. Ответникът по така подадената касационна жалба - Веселин Запрянов Николов счита решението на административния съд за правилно. Нямало касационни основания за отмяна за съдебния акт, който следвало да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбите на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд, в производство по чл. 185 и сл. от АПК, са били текстовете на т. 1, 4 и 10 от ал. 1 на чл. 104 от Наредбата за местните данъци, такси и цени на услуги в община Своге, приети с решение № 4 от 31.1.2008 година на заседание на общински съвет Своге. За да отмени посочените текстове съда е приел, че за ответника по касационната жалба е налице правен интерес от оспорване на посочените текстове и е установил от данните по делото, че е допуснато нарушение - противоречие с разпоредбата на чл. 7 от Закона за местните данъци и такси. Приел е, че процесните такси, които се уреждат с посочените три текста на чл. 104, ал. 1 на Наредбата за местните данъци, такси и цени на услуги в община Своге не са определени въз основа на данни за материално-технически и административни разходи по предоставяне на административната услуга. Липсвало каквато и да било икономическа обосновка на определените размери. Решението е правилно, постановено при анализ на данните по делото и надлежно установени нарушения от поднормативен акт - акта на общината на Закона за местните данъци и такси. Не са налице нито едно от касационните основания за отмяна, посочени в касационната жалба. Съдебният акт е много изчерпателен по отношение на установеното противоречие със законовата норма. Даже и да се приеме, че разглеждането на текстовете от Закона за нормативните актове са допълнителни доводи за наличие на нарушение, които не са достатъчни да обосноват незаконосъобразност на приетата Наредба в посочените й текстове, то само нарушението на чл. 7 от ЗМДТ е достатъчно основание да се приеме, че текстовете следва да бъдат отменени. Относно всички местни такси е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, според която местните такси се определят въз основа на необходимите материално - технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДТ, според която общинския съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество, постигане на по-голяма ефективност при определяне и заплащане на местните такси. В жалбата се оспорва неправилното определяне на размера на местните такси по оспорените разпоредби от наредбата, като се поддържа, че тези размери не съответстват на необходимите и действителни разходи на общината по предоставяне на съответната услуга. Съдът изобщо е обсъдил именно това възражение, като не се е ограничил единствено с констатацията, че общинският съвет има право да увеличи размера на таксите. Наред с това, съдът правилно е приел, че в съответствие с императивната разпоредба на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения акт се носи от административния орган. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение