Решение № 15297 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7181/2017 г.

Решение № 15297 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7181/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ж. Р. С. и Д. И. И., двамата от гр. Б., срещу решение № 427 от 10.03.2017 г., постановено по адм. дело № 575/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопризводствените правила и материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт.

От двамата жалбоподатели е подадена и частна жалба срещу определение № 841 от 17.05.2017 г. по същото дело, с което е са осъдени да заплатят на община Б. юрисконсултско възнаграждение и разноски в размер на 600 лева. Поддържат оплаквания за неговата неправилност и претендират отмяната му.

Ответникът - главният инженер в Дирекция "Строителство" на община Б., чрез юрк. Г., в писмено възражение излага становище за неоснователност на частната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваните решение и определение.

Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди наведените от жалбоподателите доводи и данните по делото, приема следното:

1. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на Ж. Р. С. и Д. И. И. против разрешение № 2/12.02.2016 г., издадено от главен инженер в дирекция "Строителство" на община Б., с което на основание чл. 63, ал. 2 ЗУТ е разрешено отсичане и изкореняването на 72 броя дървета от вид Южна копривка (Celtis australis), съгласно чертеж "Санитарна експертиза" към "Интегрирани проекти за осигуряване на балансирана градска среда, гр. Б. - Реконструкция на улици и облагородяване на междублокови пространства в ЦГЧ по описани улици, за подобект: ул. "А. З." от о. т. 93 до о. т. 166 в участъка от бул. "Демокрация" до ул. "С. гора".

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният общ административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на установената процедура. Относно съответствието на оспореното разрешение с относимата разпоредба на чл. 63, ал. 2 ЗУТ е достигнал до извод, че дърветата, предмет на акта, нямат историческо значение, не са дълготрайни с оглед фитосанитарния им статус и са загубили своята декоративна стойност, поради което тяхното премахване е законосъобразно.

Обжалваното решение е правилно като резултат по следните съображения:

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Фактите по делото са правилно установени.

Изводът за компетентност на издателя на оспорения акт е в съответствие с представената заповед № 3055/09.11.2015 г. на кмета на община Б. за възлагане на правомощия на главния инженер в дирекция "Строителство" да издава или да отказва издаване на писмени разрешения по чл. 63, ал. 2 във вр. с § 1, т. 3 ДР ЗУТ.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е спазена регламентираната в АПК процедура за постановяване на общ административен акт, с какъвто характер е и оспореният в първоинстанционното производство.

Правното основание на разрешението е чл. 63, ал. 2 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото.

Незаконосъобразно е заключението на съда, че описаните в разрешението дървесни видове нямат характеристиките на дълготрайни декоративни дървета предвид техния фитосанитарен статус, като се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-дендрологичната експертиза.

Според дефиницията, дадена в § 1, ал. 3 от ДР на Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, "декоративна растителност" е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Следователно, дърветата от вид южна копривка, предмет на оспорения акт, представляват дълготрайна декоративна растителност, поради което отсичането им може да се извърши само по изключение и то въз основа на санитарна експертиза за тяхното състояние.

По делото е установено, че в случая оценка за всяко от тях е направена за целите на административното производство. Разрешението за отсичане и изкореняване е дадено поради общото им изключително лошо фитосанитарно състояние и във връзка с реализирането на проект "Реконструкция на улици и облагородяване на междублокови пространства в ЦГЧ, за подобект: ул. "А. З." от о. т. 93 до о. т. 166 в участъка от бул. "Демокрация" до ул. "С. гора", като е изложена мотивировка за причините, налагащи премахване на дърветата - засягането им от строителните работи по начин, който не позволява запазването им и застрашава здравето и живота на гражданите.

Възраженията на касационните жалбоподатели, че не са изпълнени изискванията, предвидени в чл. 63, ал. 2 ЗУТ за издаване на оспореното разрешение са неоснователни.

От заключението на вещото лице безспорно е установено, че част от дърветата - 36 бр. са отсечени (6 бр.), изсъхнали или са в много лошо санитарно състояние, нямат декоративна стойност и представляват заплаха за останалите дървета поради наличието на множество плодни тела на дърворазрушаващи гъби, което налага незабавното им премахване. Останалите 36 бр. дървета експертът определя в задоволително до добро състояние, с повреждане на централния цилиндър и вътрешни пластове, които загниват, с отрицателна перспектива за развитието им.

Неправилно съдът е приел, че административният орган не е изложил мотиви относно необходимостта от отсичане на дърветата. В оспорения акт се съдържа обосновка за причините, налагащи премахването им. В конкретния случай разрешението за отсичане и изкореняване на 72 бр. дървета е във връзка както с лошото фитосанитарно състояние на част от тях, несъмнено установено от експертизата, така и с реализирането на проект, свързан с реконструкцията на посочения подобект. Посочено е, че подмяната на тротоарните, уличните настилки и подземната инфраструктура ще компрометират стабилността и устойчивостта на дървесните видове, чиито коренови системи са вплетени в нея, т. е. обоснована е невъзможността за запазването им. Фактическите основания в акта обуславят хипотезите на чл. 36, т. 1 и т. 3 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на община Б..

В случая е налице изключението по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, съгласно която разпоредба общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти в частни имоти могат да се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение от кмета на общината във връзка със строителство на сгради, съоръжения, пътища и други обекти на техническата инфраструктура. Реконструкцията на улица и подземна инфраструктура чрез цялостната им подмяна е в обхвата на нормата. Не е нарушен и общественият интерес, свързан с осигуряване на здравословна околна среда, тъй като административният орган е предвидил засаждането на компесаторна растителност - най-малко 26 бр. нови дълготрайни декоративни едроразмерни дървесни видове. При тези данни настоящият състав приема, че е налице законовата предпоставка по чл. 63, ал. 2 ЗУТ за отсичане по изключение.

В тази връзка крайният правен извод за законосъобразност на оспореното разрешение, издадено от главния инженер в дирекция "Строителство" на община Б., е в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

2. Частната жалба срещу определение № 841 от 17.05.2017 г. е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение първоинстанционният съд, в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, с оглед изхода на спора е осъдил жалбоподателите да заплатят на община Б. направените по делото разноски в общ размер на 600 лева, от които 400 лева - внесен депозит за вещо лице и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Определението е правилно.

Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, какъвто е резултатът по спора, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, вкл. минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. Присъдените разноски в полза на ответника са определени правилно по размер. В съдебното производство административният орган е направил такива за депозит за вещо лице в размер на 400 лева и е представляван от юрисконсулт. Законосъобразно съдът е определил възнаграждението на процесуалния представител в максималния размер за една инстанция от 200 лева съгласно чл. 24 НЗПП, като е съобразил извършените от него действия, фактическата и правна сложност на делото. Доводите в частната жалба за трикратно увеличаване на юрисконсултското възнаграждение, с аргументи за присъждането му извън предвидения размер в чл. 24 НЗПП, са неоснователни.

Определението като законосъобразно следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,