Решение № 4743 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 646/2012 г.

Решение № 4743 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 646/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к ДНСК, срещу решение № 5007/9.11.2011 г., постановено по адм. д. № 5128/2011 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за постановяването му при нарушаване на материалноправните разпоредби и на процесуалните правила. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Будинка Стефанова Георгиева, Красимир Валентинов Георгиев и Юрий Валентинов Георгиев, тримата от гр. София, срещу Заповед № РД-14-45/10.05.2011 г. на н-к ДНСК. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Будинка Стефанова Георгиева, Красимир Валентинов Георгиев и Юрий Валентинов Георгиев, Заповед № РД-14-45/10.05.2011 г. на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "дървено бунгало", находящ се в поземлен имот № 258, местност "Ренов дол", до яз. "Искър", район "Панчарево" - Столична община. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за търпим строеж, тъй като е в рамките на допустимите норми за изграждането му в земеделска земя - до 35 кв. м към момента на изпълнението му, с оглед разпоредбата на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.), редакция към същия момент, поради което не подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че процесното бунгало е със застроена площ от 21 кв. м, намиращо се в земеделска земя, предоставена през 1980 г. на наследодателя на жалбоподателите пред първата инстанция, по реда на Постановление № 76/1977 г. на МС, която земя в последствие е изкупил през 1991 г., на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, именно поради съществуващата постройка към 1.03.1991 г., нанесена в кадастъра. Постройката е изпълнена преди 1986 г., през която тя е нанесена в кадастъра, а имотът по общия устройствен план на Столична община, сега попада в територия, отредена за вилна зона. При така установените релевантни факти и обстоятелства, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че постройката е търпима по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като е с параметри отговарящи на изискващата се квадратура съгласно чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.), действувала към момента на изпълнението й в земеделска земя, т. е. отговаря на нормативите за това. В този смисъл е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на съда, които настоящата инстанция споделя, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК