Решение № 5005 от 11.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на Българска народна банка (БНБ), чрез процесуален представител, против решение 4512/07.07.2021 г. по адм. д. 5753/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която БНБ е осъдена да заплати на Б. Паскалев от гр. София, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за имуществени вреди в размер на 4183, 89 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и против решение 4168/22.06.2022 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 175 и чл. 248 от АПК, в частта, с която е отхвърлено искането ѝ за допълване на решение 4512/07.07.2021 г. относно разноските. В касационната жалба против първото посочено решение се твърди, че то е недопустимо отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Сочи се също, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни доводи за липса на компетентност на БНБ да издаде акта за неналичност на депозити, както и за липсата на нарушение и на причинени вреди. Развиват се съображения, че съдът не е взел предвид изплатената на ищеца договорна лихва, изчислена за целия срок на претенцията. В касационната жалба срещу второто решение, в оспорваната му част, процесуалният представител на касатора сочи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за присъждане на разноски, съобразно изхода на делото. Иска се отмяна на решенията, в оспорваните части и присъждане на разноски за настоящото производство по представен списък. В съдебно заседание пред касационната инстанция БНБ се представлява от адв. Войнова. Ответникът - Б. Паскалев, чрез адв. Димитров, счита касационните жалби за неоснователни. В настоящото производство ответникът редовно призован се представлява от адв. Димитров. Прави възражение за прекомерност на искания от касатора адвокатски хонорар. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на решенията, в оспорваните части. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на оспорваните части на решенията на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решенията с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, за която обжалваните части на решенията са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Производството пред Административен съд София-град е образувано по исковата молба на Б. Паскалев срещу БНБ за осъждането ѝ да му плати обезщетение в размер на 8627, 97 лв., представляващо имуществени вреди за периода от 25.06.2014 г. до 04.12.2014 г., през който не е имал достъп до средствата си, депозирани в Корпоративна търговска банка АД (КТБ АД), поставена за същия период под специален надзор на БНБ. Съдът уважил исковата претенция за сумата в размер на 4183, 89 лв., имуществени вреди претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014г., в следствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, като отхвърлил иска на Паскалев за разликата над 4183, 89 лв. до претендирания размер от 8627, 97 лв. и за периодите от 25.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г., като неоснователен и недоказан. С решение 4168/22.06.2022 г. по адм. д. 5753/2019 г. АССГ е допълнил периода, за който исковата претенция е отхвърлена. В отхвърлителните части на исковата претенция решенията не са оспорвани и са влезли в законна сила. В мотивите си съдът е приел, че БНБ е надлежен ответник в производството по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ, поради това, че е натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите. Съдът се позовал на Решение от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16, според което разпоредбата на чл. 4, § 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнително условие, вредата да е причинена умишлено от съответния държавен орган. Съдът приел наличието на предпоставка за отговорността на БНБ с оглед изричното произнасяне от СЕС, че чл. 1, пар. 3, подт. i) от Директива 94/19 има директен ефект. След като тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност в императивния 5-дневен срок и това не е сторено, БНБ нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е счетено за изпълнено. При тези данни съдът приел за доказани имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. При определяне на размера на вредите и периода, за който се дължат, съдът приел, че ако БНБ беше взела решението по чл. 1, пар. 3, подт. i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ АД и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. Съдът изчислил реално претърпяната от Б. Паскалев вреда, представляваща законната лихва за периода 25.07.2014 г. 06.11.2014 г., върху максималния размер на гарантираните вземания 196 000 лв. и определил дължимата сума в размер на 5735,34 лв., предвид заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. От тази сума приспаднал изплатената договорна лихва на ищеца върху влога му за процесния период в размер на 1551,45 лв. и присъдил сумата от 4183,89 лв. Първоинстанционният съд с решение 4168/22.06.2022 г., в частта по реда на чл. 248 от ГПК, отхвърлил искането на БНБ за изменение на решение 4512/07.07.2021 г., в частта за разноските, с мотиви че исковата молба е подадена на 27.05.2019 г., т.е. преди изменение на разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ. Решенията в оспорваните части са валидни, допустими и правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен. Установено е от доказателствата по делото, че ищецът е бил титуляр на безсрочни депозити в евро и долари, открити с анекси на 05.08.2013 г. С решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ АД; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца е изплатен. Искът за вреди, изразяващи се в неплатени лихви върху гарантирания депозит от 196 000 лв. се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ АД орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ АД за неналични депозити , от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ АД под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ АД, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ АД, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган . В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ АД не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ, КТБ АД не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ АД, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства . В случая е налице неизпълнение на парично задължение, обосноваващо търсените вреди от забавено плащане, в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. Вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ АД под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г. Неоснователни са доводите на касатора за липса на претърпени вреди. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на вреди, резултат от тази забава. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Въпреки гореизложеното, видно от мотивите и диспозитива на съдебното решение в необжалваната му част, първоинстанционният съд е приспаднал от претендираната обезщетителна лихва платената за исковия период договорна такава. Съдът неправилно е приел, че периодът на забава, за който е дължимо обезщетение е от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Според настоящата инстанция периодът, за който се дължи обезщетение на ищеца във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Въпреки това присъденият размер на обезщетението не следва да бъде намален предвид по-краткия период, за който това обезщетение се дължи, тъй като административният съд вече е намалил дължимото обезщетение, приспадайки платената договорна лихва. Такова приспадане според настоящия състав на Трето отделение на ВАС не следва да се прави, но първото съдебно решение не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част, поради което е влязло в сила за нея и не може да бъде пререшавано. Неоснователни са доводите на касатора за дължимост на разноски за производството. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 27.05.2019 г. Приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъдат присъдени такива. С оглед изхода на спора пред настоящия съд, на касационния жалбоподател БНБ разноски не се дължат. Основателна обаче е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските пред Върховния административен съд в размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство. По делото пред настоящия съд са представени доказателства за договореното между Б. Паскалев и адв. С. Димитров адвокатско възнаграждение, като и за неговото заплащане в брой пълномощно и договор за правна защита и съдействие 203612 от 20.01.2023 г. (л. 15 от касационното дело). Направеното от касатора възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира за неоснователно. БНБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 500,00 лв., която представлява разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,