Решение № 431 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4890/2016 г.

Решение № 431 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4890/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Кьосев- Автомобили" ЕООД, подадена чрез адв. Иванов против решение № 308 от 12.02.2016 г. на Административен съд-П., постановено по адм. дело № 2303 по описа за 2015 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № Р-16-1202318-091-001/18.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 633/07.08.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - П., с който не е признат данъчен кредит в размер на 395 130,04 лева и 215 244,29 лева по фактури, издадени от "Л. ауто" ЕООД, "В. моторс България" ООД, "БК моторс" ЕООД, "Б." ЕООД и"М." ЕООД. С решението в полза на Дирекция "ОДОП" - П. са присъдени разноски по делото в размер на 8 633 лева. В касационната жалба се сочат доводи по чл. 209, т. 3 АПК, свързани с неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С касационната жалба са приложени писмени доказателства по опис. П. се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. О. Д. "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП чрез представителя си юрисконсулт К.-Д. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-П. е ревизионен акт № Р-16-1202318-091-001/18.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 633/07.08.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - П., с който не е признат данъчен кредит в размер на 395 130,04 лева по 65 бр. фактури, издадени от "Л. ауто" ЕООД, "В. моторс България" ООД, "БК моторс" ЕООД, "Б." ЕООД и "М." ЕООД с предмет на доставките-автомобили. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите по делото писмени доказателства и заключение на ССчЕ. Приел е, че липсват доказателства преките доставчици да са прехвърлили правото на собственост върху леките автомобили на РЛ, а се касае единствено и само до документално оформяне при липса на реално осъществена от тези именно доставчици доставка на автомобили. Съдът е изложил мотиви за възприемане основанието за отказ на ревизиращия орган, свързани със съображения за недоказан произхода на стоките по процесните доставки. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните /вкл. за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията/, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предмет на спора пред Административен съд - П. е наличието на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и съответно на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаване на право на данъчен кредит. При постановяване на съдебното решение съдът изцяло е възприел констатациите на приходните органи и е потвърдил като законосъобразен оспорения ревизионен акт. Както правилно е посочил първоинстанционният съд за да е налице доставка по смисъла на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112, е необходимо да бъде установено прехвърлянето на материална вещ и овластяването на получателя /РЛ/ да се разпорежда фактически с нея като нейн собственик. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември 2012 г. по дело M.-G., C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Б., C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). Правилно съдът е приел, че с оглед представените по делото договори за покупко-продажба на МПС, съпътстващи процесните фактури не е доказано приемо-предаването и получаването на автомобилите от РЛ. Съдът правилно е ценил доказателствената сила на тези договори, представени в съдебното производство. Само въз основа на тях, не може да се направи извод, че фактурираните автомобили са предадени на РЛ, а оттам не може да се направи извод, че е прехвърлено правото на собственост. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. В настоящия случай не е доказана пряката доставка по процесните фактури, поради което е без значение последващата реализация на стоката, защото стоката може да е придобита от други доставчици. Въз основа на доказателства за последващата доставка на стоката, не може да се направи извод, че доставчиците, по чиито фактури е отказан данъчен кредит, са предали стоката на ревизираното лице, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че процесните доставки не са реални. В обжалваното съдебно решение първоинстанционния съд е прел, че не са представени доказателства, че доставчиците са притежавали автомобилите - предмет на процесните доставки, за да могат да ги продадат на дружеството жалбоподател. Във връзка с този довод касаторът е представил писмени доказателства по опис. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, тъй като са налице достатъчно доказателства, въз основа на които се установява при условията на пълно доказване, че доставките на леки автомобили са осъществени. Възражението е неоснователно. Следва да се отбележи, че установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка. Ето защо, неотносими към спора са развитите от съда съображения за недоказан произход на стоките по процесните доставки. Поради това е без значение за облагането с косвен данък, по какъв начин доставчиците са придобили стоката. Следва да се отбележи, че за да обоснове извод за законосъобразност на отказа на ДК, административният съд е обсъждал ирелевантни обстоятелства във връзка с признаването правото на данъчен кредит на ревизираното лице като материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, предходна доставка. В своята практика СЕС приема, че липсата на доказателства за установяване произхода на стоките, за наличието на кадрова обезпеченост на доставчика, както и доказателства за наличието на търговски обект, от който дружествата осъществяват дейността си, които обстоятелства предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., при липса на доказателства или поне твърдения от органа по приходите, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, не следва да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит за получателя по доставката, а част от констатациите на органа по приходите са били свързани и с кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците. Изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начислен ДДС не възниква, поради което РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Разноски: На основание изменението на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК в сила от 01.01.2016 г. и направеното искане от ответника по касация, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, за който жалбата е уважена на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери за адвокатски възнаграждения - в размер на 8633 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,