Решение № 4551 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15950/2010 г.

ВАСII отделение31.03.2011 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

Отменя Решение № 2019/13.10.2010 г. постановено по адм. дело № 85/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, второ отделение, ХIХ-ти състав, В частта му, с която е отменена Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК - София за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на територията на р-н "Одесос", гр. Варна, в частта й, с която е отменена кадастралната карта на поземлен имот с идентификатор 10135.1506.703 и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Биляна Иванова Дякова, от гр. Варна срещу Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК - София за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на територията на р-н "Одесос", гр. Варна, в частта й, с която е одобрена кадастралната карта на поземлен имот с идентификатор 10135.1506.703, като неоснователна. Оставя в сила същото решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4551 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15950/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на АГКК - София, чрез пълномощника му - адв. Господинова, против Решение № 2019/13.10.2010 г. по адм. дело № 85/2010 г. на Административен съд - Варна, ХIХ-ти състав, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците: Биляна Иванова Дякова, Марийка Христова Дякова, Мая Иванова Дякова, Валентина Тодорова Фесчиева и Калия Петрова Дякова, редовно призовани не се явяват и не се представляват. Ответницата Биляна Дякова е направила писмено становище, което не подлежи на разглеждане, като постъпило след разглеждане на делото в съдебно заседание. Ответникът - кметът на община - Варна не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор (ИД) на Агенцията по геодезия картография и кадастър (АГКК) - София, с която е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за територията на район "Одесос", гр. Варна, в частта й относно имоти с идентификатори 10135.1506.703 и 10135.1506.703.1 и е върнал преписката обратно на административния орган за корекция на кадастралната карта и регистър, относно тези имоти. Приел е, че кадастралната карта и регистър относно имот с идентификатор 10135.1506.703 противоречи на чл. 41, ал. 4 от ЗКИР, тъй като община - Варна незаконосъобразно е вписана като съсобственик, без да е установено правото й на собственост върху този имот. За имот с идентификатор 10135.1506.703.1, представляващ основна и единствена сграда, е приел, че противоречи на чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1, т. 3 и чл. 44, ал. 1 от ЗКИР, тъй като не отразява всички самостоятелни обекти в сградата и по-конкретно не е отразен като такъв обект партерния етаж. Решението е неправилно, в частта му, с която е отменена кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор 10135.1506.703, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКИР кадастралната карта съдържа данни за поземлените имоти с границите и идентификаторите им, както и данни за площта им, трайно предназначение, начин на трайно ползване и адрес. По отношение на тези данни по делото е установено, че кадастралната карта одобрена за територията на р-н "Одесос", гр. Варна, относно поземлен имот 10135.1506.703 има съдържание, отговарящо на тези изисквания. Освен това от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза е установено, че тези данни са и верни, тъй като отговарят на имота по площ и граници, така както съществува на място. Поради това съдът не е имал законово основание да отменя кадастралната карта за поземлен имот 703, а само одобрения кадастрален регистър относно него, тъй като регистъра не отговаря на изискванията на чл. 41, ал. 4, вр. с ал. 2 от ЗКИР. В него е посочена като съсобственик Община - Варна, без същата да е установила правото си на собственост по съответния ред, по аргумент от чл. 41, ал. 2 от ЗКИР. Поради това, като е извел правилни изводи за незаконосъобразност на регистъра, съдът е следвало да отмени само него. Като е отменил и кадастралната карта за поземления имот 10135.1506.703 съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, които правят обжалваното решение неправилно в тази част. Като такова същото ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на ответниците срещу одобрената кадастрална карта на имот 703 бъде отхвърлена, като неоснователна. В останалата част обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената кадастрална карта и регистър за сградата с идентификатор 10135.1506.703 и самостоятелните обекти в нея, са незаконосъобразни, тъй като противоречат на чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 44, ал. 1 от ЗКИР. По делото е установено, както от писмените доказателства, така и от заключението на вещото лице, че в кадастралната карта и регистър на тази сграда е пропуснат партерния етаж, като самостоятелен такъв етаж със свое предназначение, площ, адрес и собственици, както и е пропуснато да му бъде даден отделен идентификатор, тъй като представлява самостоятелен обект, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Неоснователно се поддържа, че партерния етаж не е самостоятелен обект, а е складово помещение към жилищата находящи се в тази сграда. Установено е, че този етаж отговаря на изискванията за самостоятелен обект по § 1, т. 1 от ДР на ЗУЕС, поради което е следвало да бъде заснет като отделен обект. Неоснователни са и доводите за характера на отменения от съда административен акт. Отмяната е по отношение на индивидуален по своя характер административен акт, а не спрямо общ административен акт. Заповедта на ИД на АГКК - София, в обжалваната част, касаеща конкретни имоти, правилно е определена като индивидуален, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1