Решение № 2844 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2016 г.

Решение № 2844 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Ш. С. срещу Решение № 5793 от 01.10. 2014 г., постановено по адм. дело № 8079/2014 г. на Административен съд С.- град (АССГ) в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО ОСПОРВАНЕТО на лицето срещу Решение № 4085/12.06.2014 г. на Зам. Председател на ДАБ към МС на РБ, в ЧАСТТА, с която на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. В жалбата са изложени твърдения, че поради неправилно прилагане на процесуалните норми относно разпределението на доказателствената тежест и неправилно тълкуване на материалните норми на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), въззивният съд е достигнал до погрешни изводи и e постановил неправилен съдебен акт. Счита, че съдебното решение е издадено в противоречие на съдебнопроизводствените правила и на материалните норми на чл. 8 и най- вече чл. 9 от ЗУБ. Поради тези обстоятелства моли да се отмени съдебното решение. Ответникът- Заместник председателят на ДАБ, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Петровска оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и оставяне в сила решението на първоинстанционния съд. Намира за правилно прието, че липсват предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Посочва, че правилно е визирана възможността за вътрешно разселване в И. К., където обстановката е спокойна и може да се живее. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. Приема, че липсват доказателства за това, че територията на Багдад и Сюлеймания- градът, в който търсещата закрила е живяла преди да дойде в България да са част от територията, завзета от "Ислямска държава", на която се водят военни действия, което да доведе до извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт. Посочва, че решението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон, а именно: чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Счита, че съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 5793 от 01.10.2014 г., постановено по адм. дело № 8079/2014 г. на Административен съд С.- град е ОТХВЪРЛЕНО ОСПОРВАНЕТО на Т. Ш. С., гражданка на Ирак срещу Решение № 4085/12.06.2014 г. на Зам. Председател на ДАБ към МС на РБ, в ЧАСТТА, с която на последната на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Със същото решение e ОТМЕНЕНО Решение № 4085/12.06.2014 г. на Зам. Председателя на ДАБ към МС на РБ, в ЧАСТТА, с която последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на малолетните деца- А. А. А. и Л. М. А. и е ИЗПРАТЕНО личното дело на Зам. председателя на ДАБ към МС за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този резултат решаващият съд приема, че видно от заявеното от Т. Ш. С., по време на проведените интервюта, не се установява по отношение на нея да е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. АССГ предвид фона на така очертаната правна регламентация по чл. 9 от ЗУБ, намира, че по отношение на Т. Ш. С. не са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут. Лицето не е било принудено да напусне Ирак. Поради това счита, че там същото не е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Обсъдена е ситуацията в страната по произход като се посочва, че именно на територията на Кюрдистан немюсюлманите смятат, че ще получат сигурност и толерантност. В този смисъл, не споделя възражението на представителя на кандидата, затова че решаващият орган не е съобразил положението в Ирак при постановяването на решението си. Счита, че по отношение на кандидата не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 9 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, предвид декларираното от него семейно положение. АССГ намира, че оспореното решение в тази част, отговаря на изискванията за редовно действие на административните актове и предоставя отхвърляне на предявената срещу него жалба в тази част. От друга страна решаващият съд намира жалбата на А. А. А. и Л. М. А. за основателна. Посочва, че Зам. Председателят на ДАБ не е изложил абсолютно никакви мотиви по отношение молбата на малолетните деца за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, изобщо не е обсъдил бежанската история на децата, подведена под призмата на казаното от майката, а само с едно изречение и то в диспозитива в решението е отхвърлил молбата на малолетните деца за предоставяне статут на бежанец. Счита се, че липсата на мотиви в решението, обуславя неговата отмяна и връщане на личното дело на малолетните А. А. А. и Л. М. А. за ново произнасяне, при което Зам. Председателят на ДАБ следва да разгледа молбата на децата и да прецени тяхната бежанска история, като изложи конкретни мотиви в решението си. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че решението на АССГ в обжалваната част е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението в частта, с която е уважено оспорването и е отменено Решение № 4085/12.06.2014 г. на Зам. Председателя на ДАБ към МС на РБ, с която е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на МАЛОЛЕТНИТЕ ДЕЦА- А. А. А. и Л. М. А. и е ИЗПРАТЕНО ЛИЧНОТО ДЕЛО на Зам. председателя на ДАБ към МС за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона не е обжалвано и е влязло в сила. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че поради неправилно прилагане на процесуалните норми относно разпределението на доказателствената тежест и неправилно тълкуване на материалните норми на ЗУБ, въззивният съд е достигнал до погрешни изводи и неправилен съдебен акт. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице необоснованост. Неоснователни са твърденията, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на Т. Ш. С. в Ирак, не съществуват реални заплахи- тя и нейните близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В тази връзка са неоснователни доводите, че съдебното решение е издадено в противоречие на съдебнопроизводствените правила и материалните норми на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. АССГ е разгледал информацията, съдържаща се в Справка от 04.06.2014 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи". Правилно е отчел обстоятелството, че ситуацията в различните региони на Ирак е различна, както и че в случая от значение е ситуацията в тази част на страната, от която идва кандидата за закрила, а именно гр. Б. и гр. С. (И. К.). Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. В района на столицата и И. К. няма вътрешен въоръжен конфликт и не е налице безогледно насилие. Град Б. и И. К. не са част от територията, на която се водят военни действия, нито са застрашени от Ислямска държава. По отношение на тези територии, обстановката по сигурността е относително спокойна. Данните по делото сочат, че на територията на И. К., както и в други части на Ирак се осъществява вътрешно разселване и обстановката в тях не отговаря на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Фактът, че в Ирак продължават да живеят членове на семейството на лицето - неговата майка, братя и сестри са допълнителни аргументи срещу наличието на необходимост от търсената закрила. Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Видно от приложената по делото справка от 20.08.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, има определени части на страната, в които не съществува реален риск от тежки посегателства. Посочено е, че много немюсюлмански малцинства се преместват на територията на И. К. в трите кюрдски провинции- Арбил, Дахук и Сюлеймания. Местното правителство приема християни от цялата страна, които са подложени на дискриминация и преследване навсякъде другаде. Въпреки отделни инциденти много немюсюлмани избират да живеят в Кюрдистан, защото смятат, че на територията на областта ще получат сигурност и толерантност (л. 105 от делото). С. С. от 07.02.2017 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност", обстановката в И. К. и към този момент, не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт. С оглед на обстановката в столицата Багдад и И. К. и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход, поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва изводът за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решаващият съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът относно сигурността на страната му на произход. Изложената бежанска история на лицето не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Чужденката посочва като причина за напускането на страната си отправени спрямо нея заплахи от близки затова, че е сменила религията си, но това обстоятелство правилно е отчетено от съда, че не е подкрепено от доказателства. В проведените интервюта е заявено, че лично не е преследвана в родината си от органи на държавата или групировка, която не се контролира от държавата. Същата е напуснала Ирак по легален ред, по причини, които не се вписват в нито едно от основанията за предоставяне на хуманитарен или бежански статут. След като иракският гражданин не попада в рискови групи и не са налице факти за тежки и лични заплахи, отправени към живота или личността, административният орган законосъобразно е отказал да му предостави статут. Висящите адм. производства по ЗУБ на съпруга и децата на чужденката не променят този извод. Тяхното евентуално успешно провеждане може да доведе до последващо преразглеждане на процесния адм. акт. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град в обжалваната част следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,