Решение № 2908 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16227/2013 г.

Решение № 2908 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16227/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета чл. 208, чл. 228 от Административно процесуалния кодек /АПК във връзка с чл. 34, ал. 6 от Наредба № 12/2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето/ЗЗ/. Образувано е по касационна жалба от министъра на здравеопазването с процесуален пълномощник юрисконсулт срещу решение № 6484 от 28.10.2013 г. на Административен съд София град по адм. дело № 3899/2013 г. С него се отменя заповед № РД - 22 - 3/29.01.2013 г. на директора на дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" по жалба на Камелия Симеонова Ангелова Николова, Павлина Станиславова Александрова и Александър Николов Александров. Със същото решение са присъдени и разноски. В касационната жалба и в съдебно заседание се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Изразяват се в неправилна оценка на доказателствата по делото като съдът е възприел изводите на една от двете допуснати и приети заключения на съдебно медицински експертизи, без да изложи мотиви защо не се приемат изводите на другата и становищата на експертите на които се позовава органа издал обжалваната заповед. Изводите са необосновани на събраните по делото доказателства от които е видно, че предложеното лечение в чужбина видно от логото на предложението е от "лаборатория по експериментална имунология", а и становищата на външните експерти е, че става въпрос за експериментално лечение, което изключва възможността за този вид лечение да се финансира от държавния бюджет съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 12/2011 г. /Наредбата/. Представените по делото становища и мнения на медицински специалисти относно разрешаване на спорния въпрос неправилно са били ценени и изведен извод от съда за подкрепа на тезата, че е налице утвърден метод на лечение в чужбина наречен от вещото лице авангарден което определение не е отговаря на спорния въпрос и на изискванията на Наредбата за да бъде допуснато финансиране на лечение в чужбина. Ответницата Камелия Симеонова Ангелова Николова чрез процесуален представител адвокат с редовно пълномощно взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в съдебно заседание и в писмен вид. Ответниците Павлина Станиславова Александрова и Александър Николов Александров не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът не е допуснал нарушенията сочени в касационната жалба при постановяване на решението, а е обсъдил всички доказателства в подкрепа на правилен извод че имунотерапията при болни с мултиформен глиобластом не представлява експериментален метод на лечение в хипотезата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 12/2011 г. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в съдебното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Здравко Александров Николов от гр. София който е починал в хода на образуваното съдебно производство на 15.03.2013 г. с наследници преживяла съпруга - Камелия Симеонова Ангелова Николова и майка Павлина Станиславова Ангелова и баща Александър Николов Александров - страните по делото. Жалбата е срещу заповед № РД 22- 3/29.01.2013 г. издадена от директора на дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" при министерството на здравеопазването. С нея се отказва на Здравко Александров Николов поисканото заплащане за сметка на бюджета на министерството на здравеопазването на извършване на лечение в чужбина. Мотивите на отказа в тази заповед са, че имунотерапията при глиобластом е експериментален метод във фаза на разработка и проучване, като няма никакви убедителни данни, които да доказват ползата от този вид лечение. Утвърденият в рутинната практика метод на лечение включва хирургична екстирпация, лъчетерапия, химиотерапия, а при необходимост и след преценка - реоперация, поради което заявителят би могъл да се обърне към всяко лечебно заведение на територията на страната, в което се осъществяват тези дейности. Посочено е, че случаят попада в хипотезата на чл. 3, т. 2 от цитираната Наредба № 12/2011 г. В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен тъй като проведеното досега лечение е неуспешно и заболяването рецидивира като се иска финансиране на лечение по нов иновативен метод, който се прилага в масовата клинична практика в Университетска болница в Льовен Белгия, който се бърка от административния орган с експериментален метод. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е по безспорен начин от представената медицинска документация и заключения на две медицински експертизи вида и характера на заболяването и проведеното до сега лечение в България. Спорен е въпросът между страните предложеното лечение в чужбина дали е метод или експериментален метод на лечение или утвърден метод на лечение което е от значение за финансиране на лечението, при условията и редът за заплащане на лечението уреден с цитираната Наредба № 12/2011 г. С тази наредба се урежда редът и условията за заплащане от бюджета на Министерството на здравеопазването на лечение в чужбина на български граждани над 18 години. По реда на тази наредба се заплаща лечение в чужбина чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика - чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата тя не се прилага по отношение на експериментални методи на лечение и трансплантация с която разпоредба се мотивира отказа в обжалваната заповед. Съдът е назначил съдебно медицинска експертиза изготвена от д-р Петър Младенов Илиев доктор в областта на невроонкологията - специалист по нервни болести и неврохирургия който е представил заключение на л. 40 от делото, че диагнозата на Здравко Александров Николов е злокачествен тумор на главния мозък /мултиформен глиобластом/ по която диагноза няма спор по делото. От това заключение се установява историята на заболяването и лечението което при този вид тумори на мозъка е винаги комплексно с прилагане на комплексни методи хирургично лечение с хистологично доказване на характеристиката на тумора, лъче и химиолечение. Също така, че досега имунотерапията се възприема като експериментален метод, който не е доказал с достоверни данни ползата от това лечение. Прогнозата при това заболяване е винаги лоша с максимална продължителност на заболяването до 2 години. Експертизата е дала отговор, че методът на лечение, за чието прилагане в чужбина е кандидатствал Здравко Николов по същество цели да повиши имунната защита на организма като името на препарата се държи в тайна от автора, което е рутинна практика. Това се извършва с биологични средства т. н. имуномодератори, които въздействат на имунната система на човека и е общоприето становището в клиничната медицина, че етиологията на злокачествените тумори е поливалентна, хирурзите с неохота оперират тези болни с надеждата да им продължат живота. Посочено е, че тук хирургията е ампутационна - реже се и се премахва болестна тъкан образуване или орган. В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещото лице е отговорило на въпрос за разликата между нов и експериментален метод, че експериментален метод е този който не е утвърден в практиката. Той се използва само в отделни зони където се експериментира този метод. В наредба № 30/2010 г. на министрество на здравеопазването се посочва, че при лекарственото лечение на злокачествени тумори се прилага химиотерапия, биологична и наред с това и имунотерапия, обаче имунотерапията не влиза в клиничната пътека за комплексното лечение и не е включена в клинична пътека 258 която третира комплексното лечение. Вещото лице е отговорило, че предложеното експериментално лечение не е утвърдено никъде. Това заключение е прието от съда, но е оспорено от наследниците на жалбаподателя с искане за назначаване ново вещо лице със същите задачи. На основание чл. 200, ал. 3 ГПК съдът е назначил друго вещо лице което е представило заключение - л. 60 - л. 66 от делото. В това заключение е посочено, че възможностите за повлияване на заболяването в случаите на рецидив са ограничени. Също така, че методът на специфична имунотерапия, приложен в комбинация с хирургично отстраняване на тумора, дава възможност за ефективен контрол и този подход е нов за България но в световен мащаб има натрупан опит с успешно приложение при стотици пациенти и благодарение на това лечение значителна част от болните могат да живеят с години, без клинични и образни данни за рецидив на тумора. Посочено е, че методът е добре известен и се прилага в редица страни - Белгия, Германия, Швеция, Япония и САЩ като до момента показва впечатляваща ефективност. Вещото лице също е посочило, че възможностите за лечение при болни с рецидив са крайно ограничени и към момента не съществува ясен клиничен стандарт на поведение в тези случаи като прилаганите терапевтични методи, покривани изцяло от бюджета на НЗОК се базират на изолирани, предимно ретроспективни клинични проучвания. Посочено е, че специфичната имунотерапия е разумна и обоснована алтернатива на тези подходи, като методът е добре проучен като ефективността му по отношение на дългосрочния контрол на заболяването е доказана от редица автори. В съдебно заседание експертът е отговорил на въпрос дали имунотерапията е експериментален или утвърден метод в България, че методът е авангарден, тъй като не се прилага изобщо. Това е метод който се финансира от здравноосигурителната система на Белгия и че това е метод който предстои да бъде актуален и в България. При така представените заключения са налице противоположни отговори на вещите лица по отношение на това предложеното лечение експериментално ли е, представлява ли метод на лечение, утвърден ли е в Белгия и има ли доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Съдът се е позовал на заключението на втората експертиза и на доказателствата за лечение на друго лице страдащо от същото заболяване със заплащане на лечението извършено в чужбина и е извел извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. При така постановеното решение обаче не се разрешава еднозначно спорният въпрос между страните относно характера на предложеното лечение в чужбина дали то е по утвърден метод, а не експериментален такъв, и дали е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Съдът е следвало да преодолее различието между заключенията на експертите като назначи нова експертиза с повече вещи лица или комплексна такава за да бъде отговорено на спорният въпрос по делото. Представените по делото становища на медицински специалисти нямат характер на заключения на съдебна експертиза дадено по реда и при условията на ГПК и не могат да бъдат ценени и да се ползват за разрешаване на спора. Установеното по делото лечение на друго лице страдащо от същото заболяване със заплащане на лечението за сметка на бюджета на министерство на здравеопазването е само факт който следва да бъде ценен ведно с другите установени факти по делото и сам по себе си този факт не води до извод относно законосъобразността на обжалваната заповед. Съдът е следвало при липса на искане от страните да назначи друга експертиза за установяване на спорните по делото въпроси, което не е направил и с това е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 2 АПК, като наред с това е кредитирал заключението на едната експертиза без мотиви защо не се кредитира другото. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи факти и да изложи мотиви относно допустимостта на жалбата. Първоначално тя е подадена от Здравко Александров Николов, който е адресат на обжалваната заповед с която му е отказано финансиране на лечение в чужбина, заявено по реда на на Наредба № 12/2011 г. Същият като адресат на тази заповед я е обжалвал пред съда, който е образувал съдебно производство. В хода на това съдебно производство жалбоподателят е починал и като жалбоподатели са конституирани неговите наследници. Това е допустимо процесуално действие съгласно чл. 227 ГПК - "когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника". В настоящият случай обаче с издаването на обжалвания административен акт се засягат законни права и интереси свързани с правото му на достъп до медицинска помощ регламентирано и гарантирано от Закона за здравето, закона за здравното осигуряване и Конституцията на Република България. Със смърта на лицето заявило защита на това право отпада правният интерес от отмяна на акта или за издаване на нов който да разрешава финансиране на лечение в чужбина тъй като лицето е починало. Или, се поставя въпросът дали правото да иска отмяна на заповедта с която се отказва финансиране на лечение в чужбина за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването от адресат на такъв акт като административно материално право може да бъде прехвърлено чрез наследяване или по друг ред. Ако това е допустимо се налага и отговор на въпроса дали това е за материални права с имуществен характер и последици и дали е допустимо за административни материални права със строго личен характер както е в настоящият случай. Правото на жалба е процесуално право и следва наличието и служи за защита на материални права поради което правният интерес е от съществено значение за допустимост на производството за което съдът следи служебно. В настоящият случай съдът не е изследвал от какво произтича правният интерес на жалбоподателите да продължат производството по вече заведената жалба от техния наследодател. С отмяната на обжалваната заповед те не могат да постигнат целта която е имал наследодателят им да бъде издадена заповед с която да се допусне финансиране на бъдещо лечението му в чужбина, тъй като няма данни да е било проведено вече такова. С отмяната на административния акт на който те не са адресати и не могат да изискват издаване на нов благоприятен акт, за наследниците могат да възникнат права на обезщетяване на вреди признати и гарантирани от закона при отмяна на административни актове. Дали това е в основата на правният интерес на наследниците на жалбоподателя не е установено от съда при разглеждане на делото като се поставя и въпросът дали в тези случаи следва и да е предявена претенцията за имуществени и неимуществени вреди като задължителна материална и процесуална предпоставка и която да поражда правен интерес да продължи производството с предмет законосъобразност на обжалваната от наследодателя им заповед. В хипотезата при липса на възможност за наследяване на правото да се иска отмяна на акта, включително и когато е предявено по съдебен ред процесът не би могъл да продължи и производството следва да бъде прекратено. Предвид изложеното решението след отмяната му следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на настоящите мотиви. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд шесто отделение