Решение № 11670 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. М. , подадена чрез адв.М.Бозов от АК-Кърджали, в качеството му на процесуален представител, срещу Решение 358/11.03.2024 г. по административно дело 505/ 2023 г. на Административен съд Кърджали (АдмС Кърджали), с което е отхвърлена исковата молба на касатора с искане да се осъди НОИ София да й заплати 500 лв. имуществени вреди, представляващи равностойността на заплатеното от лицето адвокатско възнаграждение по ДПЗС 110/24.10.2023 г., за обжалване на Разпореждане О-08-000-00-01666296/ 13.10.2023 г. на За ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Кърджали пред директора на ТП на НОИ Кърджали и е осъдена да заплати на Национален осигурителен институт, град София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неоснователно първоинстанционният съд приел, че в случая административното производство е останало висящо и не е налице окончателно разрешаване на въпроса досежно законосъобразността на обжалваното по административен ред разпореждане с акт на горестоящия административен орган. Твърди наличие на всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция: отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили вреди, съставляващи заплатените за административното обжалване на разпореждането разноски за адвокатско възнаграждение и причинно-следствена връзка с отменения по административен ред от горестоящия орган административен акт. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и да се уважи изцяло предявената искова молба против НОИ за сумата от 500лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разноски-заплатен адвокатски хонорар за обжалване по административен ред на Разпореждане0-08-000-00-01666296 от 13.10.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените пред двете съдебни инстанции разноски по делата. Ответникът Национален осигурителен институт (НОИ) в писмен отговор, подаден от юрк.Н.Христова и писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна и счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че не са налице касационните основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното съдебно решение 358/11.03.2024 г. по административно дело 505/2023 г. Административен съд- Кърджали е отхвърлил исковата молба на С. А. М. с искане да се осъди НОИ София да й заплати 500 лв. имуществени вреди, представляващи равностойността на заплатеното от лицето адвокатско възнаграждение по ДПЗС 110/24.10.2023 г., за обжалване на Разпореждане О-08-000-00-01666296/ 13.10.2023 г. на За ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Кърджали пред директора на ТП на НОИ Кърджали и я осъдил да заплати на Национален осигурителен институт, сторените по делото разноски. За да достигне до този резултат Административният съд е установил, че с Разпореждане О-08-000-00-01666296/ 13.10.2023 г. За ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Кърджали бил постановен отказ да се отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност на С. А. М.. По жалба на М. срещу това разпореждане е постановено Решение 2153-08-251/ 23.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отменено посоченото разпореждане и преписката е върната на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Кърджали за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. За да постанови този резултат директорът на ТП на НОИ Кърджали приел, че ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Кърджали е нарушил разпоредбата на чл.35 от АПК. При това положение, съдът приел, че исковата молба е допустима поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на Разпореждане О-08-000-00-01666296/ 13.10.2023 г., отменено при осъществен административен контрол. На следващо място приел, че с оглед липсата в законодателството на специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването, какъвто е налице относно разноските при съдебното обжалване на акта по чл. 117, ал.3 от КСО , за страната остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. При преценка основателността на иска обаче първоинстанционният съд приел, че поради висящността на административното производство предвид връщането на преписката на органа за ново произнасяне съобразно указанията на горестоящия административен орган, в случая не е налице първата от кумулативно определените предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, тъй като не е налице отменен по съответния ред административен акт, с който се засягат права, свободи законни интереси на ищеца, с оглед на което обосновал извод за неоснователност на исковата претенция. Първоинстанционният съд приел, че административното производство е останало висящо и не е налице окончателно разрешаване на въпроса досежно законосъобразността с акт на горестоящия административен орган или със съдебно решение. Обжалваното решение е неправилно. На първо място, правилно първоинстанционният съд е приел, че при липсата на друг специален ред за обезщетяване на страната, направила разноски в оспорване на административен акт по административен ред, единствената възможност да се претендира възстановяване на разноските е редът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения- чл.117, ал.1, т.2, буква е от КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е административен акт, отменен в административно производство пред горестоящия орган-Директора на ТП на НОИ. Производството по оспорване на разпореждане на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Кърджали се е развило по реда на КСО, като е задължително, съгласно закона /чл.117 и чл.118 от КСО/ този административен акт да се обжалва пред горестоящия административен орган директора на ТП на НОИ и едва неговото решение, може да бъде предмет на съдебно оспорване. Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, в редакцията й след изменението в ДВ, бр.66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава XI от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален в производствата по обезщетения. Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на административна дейност. Поради изложеното, претенцията на страна, сторила разноски в производство по оспорване на административен акт по административен ред, с оглед липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на Основния ни закон и на принципите на правовата държава. Разпоредбата на чл.7 от КРБ е поместена в раздела Основни начала от този най-висш нормативен акт, което подчертава важността на този постулат. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл.117 от КСО по обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на помощи, обезщетения и др. по КСО. Следователно, за страната при оспорването по административен ред съществува единствено възможността направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да претендира като претърпени вреди. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че административното производство е останало висящо и не е налице окончателно разрешаване на въпроса досежно законосъобразността на обжалвания административен акт с акт на горестоящия орган или със съдебно решение. В случая, с Решение2153-08-251 от 23.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали по жалба на касационния жалбоподател е отменено РазпорежданеО-08-000-00-01666296 от 13.10.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ-Кърджали. Решението на директора на ТП на НОИ не е било обжалвано пред съд и е влязло в законна сила. Нещо повече, установимо и от изявленията на ответника, обективирани в отговора по жалбата в първоинстанционното производство е, че след връщането на преписката, административното производство е продължило съгласно указанията на горестоящия орган, като след извършена нова преценка за правото на парично обезщетение, с ново разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ-Кърджали на касатора е отпуснато исканото обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Неоснователно е възражението на ответника по касационната жалба и на представителя на Върховната прокуратура, че преписката е била върната и следователно вреди не се дължат. Според касационния състав, настоящият случай е отклонение от общото правило, че липсва пряка връзка в случаите, когато преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, тъй като с оспорването си по административен ред пред горестоящия орган лицето е постигнало целта си да получи законосъобразно произнасяне по искането си за отпускане на обезщетение за временна неработоспосност. Освен това липсва друг ред, по който да възстанови вредите си, изразени в намаляване на имуществото му, поради ангажиране на адвокатска помощ. Налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно Решение 2153-08-251/23.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отменено Разпореждане О-08-000-00-01666296 от 13.10.2023 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетения и помощи в ТП на НОИ Кърджали; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. Неоснователно е становището на ответника по касационната жалба, че плащането по договора за правна защита и съдействие не е в пряка причинно-следствена връзка с разпореждането. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на С. М., произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема и че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се адекватно следствие от увреждането - чл.4 от ЗОДОВ. Заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение е типична, нормално настъпила и необходима последица от незаконосъобразния административен акт и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Непосредствеността на вредите е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат и тяхната обусловена свързаност с него. В случая е доказано по безспорен начин и основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Според Договора за правна защита и съдействие110 от 24.10.2023 г. е уговорено възнаграждение от 500,00 лева, платени в брой. Адвокатското възнаграждение за процесуална защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от незаконосъобразен административен акт. По отношение на възражението на ответника за размера на обезщетението като определен в размера на заплатения адвокатски хонорар по Наредба 1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения, настоящата инстанция намира, че определеният размер отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие и не следва да бъде определяно обезщетение в размер под минималния определен по чл. 8, ал. 2, т.2 от Наредбата. Същият съответства на фактическата и правна сложност на оспорването по административен ред, както и на активната позиция на процесуалния представител на ищцата, както пред административния орган, така и в проведения понастоящем исков процес. Поради тези съображения обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено във всички негови части, а вместо него да се постанови друго, с което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло. Предвид изхода на делото, следва на касационния жалбоподател да бъдат присъдени разноски за въззивното и касационното производство в размер на по 400 лева за процесуално представителство по договори за правна защита и съдействие от 22.12.2023 г. и от 20.03.2024 г.. По отношение на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от касатора в двете съдебни инстанции, настоящата инстанция намира същото за неоснователно, доколкото с оглед фактическата и правна сложност на настоящото производство същото не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическият и правен контекст, в който той се вписва. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение