Решение № 4880 от 19.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Мирчев чрез процесуален представител срещу решение 5293 от 31.08.2021 г., постановено по административно дело 12581/2020 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН-01-169/2017 г./16.11.2020 г. на Комисията за защита на личните данни и е осъден да й заплати деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен акта, а алтернативно се иска прогласяване на нищожността му, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд в предвидената от закона форма, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал.1 АПК и след обсъждане на наведените в жалбата доводи приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изяснил относимите за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е направил законосъобразни изводи. Противно на твърденията в касационната жалба в решението подробно е изложен анализ на фактите и са обсъдени изложените от жалбодателя аргументи. Няма спор относно приетата за установена фактическа обстановка, същият се свежда до законосъобразността на направените от съда правни изводи въз основа на нея. Настоящият състав споделя изводите в обжалваното решение, че в случая не са приложими нормите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), доколкото производството пред КЗЛД е по реда на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), в който е предвиден специален ред за установяване на нарушенията по този закон и съответно са предвидени административни наказания, при констатиране на извършени нарушения, редът и начинът на тяхното налагане от независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон, което качество е имала КЗЛД към момента на извършване на нарушението по ЗЗЛД от страна на касационния жалбодател и в качеството на постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон. Вярно е, че в случая се касае до извършване на административно нарушение, но в случая законодателят е възприел специален подход и съответно правна уредба по неговото установяване и съответно налагане на наказание, като е изключил приложението на ЗАНН и е уредил това в специалния закон. С оглед на това неоснователни са и доводите за изтекла давност, тъй като наведените в тази насока аргументи са свързани с приложението на чл. 34 ЗАНН с оглед възприетото в ТП 1 от 27.02.2015 г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело 1/2014 г. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи относно изменението на ЗЗЛД, настъпило междувременно, което според касатора е довело до наличие на по благоприятен закон. На първо място неверни са твърденията, че актът е нищожен като постановен от некомпетентен орган. Правилно при постановяване на решението си КЗЛД се е позовала на действащата към този момент разпоредба на чл. 10 , ал. 1 ЗЗЛД, съгласно която изпълнява задачите по чл. 57 от Регламент (ЕС) 2016/679, една от които е цитираната в него разпоредба на §,1 б. е ) да разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган, като и на разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, според която по действалата към момента редакция същата има правомощия да се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета на ЗЗЛД, която урежда налагането на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания. С оглед на изложеното законосъобразен е изводът на съда, че актът е постановен от компетентен орган. Не налице и наличие на по-благоприятен закон към момента на постановяване на решението, тъй като наложеното наказание е в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 42, ал.1 ЗЗЛД (действала към момента на извършване на нарушението) размер, тъй като към момента на постановяване на решението за същото нарушение обработване на лични данни, за които физическото лице не е дало своето съгласие са предвидени значително по-високи размери на глобите. Неясно и необосновано се твърди, че в случая се следва глоба в минимален размер от 500 лв., тъй като противно на твърденията в касационната жалба от съдържанието на акта се установява, че като нарушение е възприет установения и неоспорван факт, че Мирчев е декларирал пред надлежен орган, че подписът на Рускова е положен пред него, което не отговаря на действителността и следователно личните й данни са обработени без нейното изрично, конкретно и информирано съгласие. Доводите, че в случая липсва извършено нарушение, тъй като не било установено лицето, което се е представило за Рускова са неоснователни, тъй като при липсата на спор, че имено Мирчев е декларирал, че подписите на лицата са били положени пред него безспорно е, че същият е имал задължение да извърши тази проверка. Неоснователни са и наведените доводи за неправилност на изводите в обжалваното решение, че актът е постановен при спазване на предвидените административнопроизводствени правила безспорно, с приложените към преписката писмени доказателства е установено, че Мирчев е уведомен своевременно за образуваното по жалбата на Рускова административно производство пред КЗЛД, при което правото му на защита не е било нарушено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение