Решение № 190 от 18.11.2024 г. на ВКС по т.д. № 20238002901832/2023 г.

Производството е по чл.290 ГПК. „Дар Г.Н.“ ООД, гр. София е подал касационна жалба против решение №213 от 21.06.2023 г. по т.д. № 251/2023г. на Варненски апелативен съд. Касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Н. К. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че при постановяване на решението, въззивният съд необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че изявлението, съдържащото се в изпратеното от ответника „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД писмо от 05.10.2021 г., няма характер на предизвестие за прекратяване на договора от 09.06.2021 г., а представлява евентуално предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., с течащ от този момент срок за смяна на доставчик от последна инстанция. Навежда оплаквания, че съдът е възприел съдържанието на писмото от 05.10.2021 г., в противоречие с правилата на формалната логика- не е приел признанието на ответника в последващо писмо от 08.10.2021 г., че изявлението в уведомителното писмо от 05.10.2021 г. представлява предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., до която дата следва да се извърши смяната на доставчик от последна инстанция и в нарушение на материалния закон - чл.13 ЗЗД и чл.20а, ал.2 ЗЗД, съставът е приел за валидно извършено с писмото от 08.10.2021 г. оттегляне на изявлението за прекратяване на договора. Поддържано пространно е още, че съдът не е извършил преценка на доказателствата и е приложил неправилно разпоредбата на чл.95 ЗЗД, приемайки, че ползвателят на услугите сам се е поставил в невъзможност да продължи действието на договора до изтичане на срока на второто предизвестие, като е предприел смяна на доставчика от последна инстанция веднага след получаване на писмото от 05.10.2021 г. Развити са съображения и затова, че съставът не е съобразил спецификата и целта на сключения договор, както и наложителността за предприемане на последващи писмото от 05.10.2021г. действия за намиране на нов доставчик. Разгледани са и основания за очевидна неправилност на решението, което е неотносимо към тази фаза на производството. Ответникът по касация – „Енерго – про енергийни услуги“ ЕАД поддържа становище за правилност на изводите на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 1774 от 25.06.2024г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил решение №82 от 17.02.2023г. по т.д. 181/22г. на Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат, съставът е очертал предмета на спор- вземане за неустойка, предвидена при неизпълнение на поето с договор между страните задължение- да бъде отправено предизвестие при едностранно прекратяване на същия- на основание чл.92 ЗЗД, вр.чл.18 от договора. Съдът е разгледал чл.16 и чл.17 от договора – като третиращи предпоставките за прекратяването му, като първият текст определял основанието за токова действие – промяна в нормативната уредба или съществено изменение на цените на ел. енергията, а вторият текст уточнявал начина на прекратяване на договора.