Решение № 13473 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2009 г.

Решение № 13473 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, чрез процесуалния му представител Юлий Зарев, срещу решение № 4 от 25.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1119 от 2007 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменен данъчен ревизионен акт № 42 от 24.02.2003 г., издаден от ДП "Възраждане" при ТДД - София-град, потвърден с решение № 922 от 20.05.2003 г. на директора на РДД - София, в частта относно установени данъчни задължения на "Сиско Сет" ЕООД - гр. София, за м. октомври 2002 г. в размер на 15 748,34 лв. със съответните лихви. В жалбата по същество са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Сиско Сет" ЕООД със седалище гр. София, изразява становище за правилност на обжалваното решение и моли то да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на СГС е отменил данъчен ревизионен акт № 42 от 24.02.2003 г., издаден от ДП "Възраждане" при ТДД - София-град, потвърден с решение № 922 от 20.05.2003 г. на директора на РДД - София, в частта относно установени данъчни задължения на "Сиско Сет" ЕООД - гр. София, за м. октомври 2002 г. в размер на 15 748,34 лв. със съответните лихви. Със същото решение съдът е прогласил нищожността на решение № 922 от 20.05.2003 г. на директора на РДД - София, в частите, с които е потвърден данъчният ревизионен акт за доначислен ДДС на жалбоподателя за м. ноември 2002 г. в размер на 3149,67 лв. със съответните лихви, и като необжалвано с касационната жалба решението в тази му част е влязло в сила. За да отмени ДРА и потвърждаващото го решение на РДД - гр. София, първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото след връщането му за ново разглеждане от Върховния административен съд е приел за неоснователни изводите на данъчните органи за наличие на законовите предпоставки на чл. 61 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), при които данъкът се дължи от получателя на доставката. В мотивите на решението си съдът е посочил, че по отношение на конкретната доставка от м. октомври 2002 г. липсва предпоставката, визирана в чл. 61, т. 3 от ЗДДС (отм.), предвид обстоятелството, че получената от "Сиско Сет" ЕООД услуга не е използвана за извършване и на освободени доставки. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил представените по делото консултантски договори, сключени между четири чуждестранни физически лица и "Сиско Сет" ЕООД, както и договорите, въз основа на които дружеството е извършвало доставки към "Електроник Индъстри Сървиз" (ЕИС) - Германия, като е приел, че доставените от чуждестранните експерти консултантски услуги се използват от получателя "Сиско Сет" ЕООД за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 32 от ЗДДС (отм.). При решаването на спора решаващият състав на СГС е обсъдил и възприел и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза със задачи, свързани с изпълнението на процесните договори. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на административното и съдебното производство, и при законосъобразни правни изводи. При преценката на доказателствата и на установените от тях факти съдът е спазил указанията на Върховния административен съд за обсъждане на всички приети по делото и относими към спора доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора за наличие на всички кумулативни предпоставки, визирани в чл. 61 от ЗДДС (отм.). Цитираната разпоредба въвежда изключение от правилото, че данъкът върху добавената стойност се начислява от доставчика по сделката, като предвижда данъкът да се начислява при едновременното проявление на следните предпоставки: доставката да е с място на изпълнение на територията на страната; получената услуга да бъде предмет на облагаема доставка; получената услуга да се използва за извършване и на освободени доставки; чуждестранното лице да не е регистрирано по ЗДДС. В конкретния случай основният спор по делото е относно наличието или липсата на предпоставката на чл. 61, т. 3 от ЗДДС (отм.), а именно дали получените от "Сиско Сет" ЕООД доставки с предмет консултантски услуги са използвани за извършване на освободени доставки. От доказателствата по делото се установява, че на 01.01.2002 г. "Сиско Сет" ЕООД е сключило договори с четири чуждестранни физически лица с предмет възмездно предоставяне на консултантски услуги на дружеството. На 21.10.2002 г. е сключен договор за консултантски услуги между "Сиско Сет" ЕООД и "Електроник Индъстри Сървиз", регистрирано в Република Германия. По делото е установено и между страните не се спори, че през процесния период "Сиско Сет" ЕООД е извършвало производство при митнически режим "активно усъвършенстване" (ишлеме) на електронни модули и платки с получател посоченото германско дружество, представляващо облагаема доставка по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 32 от ЗДДС (отм.). Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда, че получените от "Сиско Сет" ЕООД консултантски услуги в действителност са използвани в производството на ишлеме, което, както е установено и от данъчните органи, представлява основната дейност на дружеството. Анализирайки представените по делото доказателства, в това число и приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съдът обосновано е приел, че между получените от "Сиско Сет" ЕООД консултантски услуги и тези, предоставени от него на "Електроник Индъстри Сървиз", не съществува никаква връзка, а консултантските услуги, получени от българското дружество, са вложени в производството на ишлеме. Обстоятелствата, че договорите на "Сиско Сет" ЕООД с чуждестранните експерти са сключени десет месеца преди консултантския договор с "Електроник Индъстри Сървиз", както и това, че консултантските услуги от чуждестранните физически лица са извършвани до 31.12.2005 г., а тези по договора между "Сиско Сет" ЕООД и германското дружество едва до 01.04.2003 г., също насочват към извода за липса на връзка между тези услуги. Неоснователни са възраженията на касатора, че в писмено обяснение, представено пред ревизиращите органи, управителят на "Сиско Сет" ЕООД е заявил, че консултантските услуги от Габриеле Шолвьок, Силке Фишер, Петер Хендел и Тобиас Винклер са предоставяни на "Електроник Индъстри Сървиз". От доказателствения материал по делото се установява, че посочените експерти са служители на германското дружество, като даваните от тях заключения са били условие за реализацията на продукцията на "Сиско Сет" ЕООД, което също е индиция за това, че тези консултантски услуги са използвани в производството на дружеството. С оглед изложеното и поради липса на твърдените в касационната жалба отменителни основания решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - I отделение,