Решение № 199 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 336/2014 г.

Решение № 199 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 336/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 51/12.12.2012 г., постановено по гр. д. № 79/2012 г. от Районен съд - Етрополе. Ответниците по молбата за отмяна на влязлото в сила решение я оспорват, с писмен отговор. С решението, чиято отмяна се иска по извънредния способ за отмяна на неправилни съдебни решения, съдът се е произнесъл по предявен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съдът е приел, че ищците, по силата на наследяване от общия им наследодател, както и по силата на възстановяването на собствеността по силата на ЗСПЗЗ, са собственици на недвижимия имот, предмет на спора по установителния иск. В молбата за отмяна се твърди, че е налице основанието по чл. 303, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като е основано на неистински свидетелски показания, доколкото свидетелите, според молителите, са заинтересовани от изхода на спора, както и на невярно заключение на вещо лице, тъй като се базира на несъществуващи писмени доказателства /отново според молителите. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, водещо до основателност на соченото основание на молбата за отмяна на влязло в сила решение, предполага неистинността на показанията на свидетелите, приети като доказателство по делото, както и на заключението на вещо лице, на което се основава решението на съда, да са установени по надлежния съдебен ред. Под надлежен съдебен ред, процесуалния закон предвижда тези обстоятелства да са установени с влязло в сила съдебно решение или с влязла в сила присъда на наказателен съд. Единствено твърдения на молителя в тази насока не са достатъчно основание за отмяната на влязлото в сила решение, като в случая не се твърди наличие на влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение, с които да са установени неистинността на свидетелските показания и на заключението на вещото лице, поради което не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Твърди се, че по друго гражданско дело са допуснати нарушения на процесуалните правила, които според молителите водят до основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Процесуални нарушения, допуснати /евентуално/ по гражданско дело, различно от това, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, не може да е основание за отмяна на соченото основание, тъй като тези нарушения не биха могли да доведат до лишаване на страната от участие по делото, решението по което се иска да се отмени на соченото основание. Твърденията за нищожност на съдебното решение, изложени допълнително с молба от 5.02.2014 г. не могат да бъдат предмет на настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение, доколкото участието на лице, което не е наследник на праводателя на ищците по делото в производството не е основание на първо място за нищожност на съдебното решение, а се отразява единствено на субективните предели на съдебната решение, а от друга страна, процесуалния ред за установяване на нищожност на съдебно решение е различен от реда за отмяна на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в чл. 303 и сл. ГПК. Предвид изложеното, не са налице сочените основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и молбата следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по молбата Р. И. Д. - П. следва да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски, в размер на 300 лева, заплатено от тази страна адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0355697/13.11.2013 г. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия