Решение № 6457 от 29.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Едноличен търговец (ЕТ) В. Павлова-ВМ [ЕИК], представляван от В. Павлова, [ЕГН], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], община Хаджидимово, област Благоевград, чрез адв.Г.Янев, против Решение 807 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело 1019/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/312/01530/3/01/04/02, изх. 01-6500/2077 от 20.10.2020 г. на изпълнителния директора на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с който е определен размер на установено публично вземане за възстановяване 294 596,90лв. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК. Съдът не взел предвид и не обсъдил съвкупно събраните доказателства. Решението е постановено в противоречие с влязлото в сила решение на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение, по адм.д.7468/2018г. между същите страни. С решението на ВАС било прието, че производството е по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), с това решение решението на ДФЗ-РА е отменено само в частта, която определя размера на корекцията и преписката е върната на административния орган за определяне на този размер. След това връщане не започва ново производство, както е приел административният орган, още повече, че органът не е издал решение за корекция, а АУПДВ. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразното процедиране на органа при издаване на АУПДВ на основание чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в редакцията му с ДВ бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019г. Това заключение противоречи на актуалната съдебна практика на ВАС по тълкуването на чл.27, ал.6 и ал.7 ЗПЗП. При неправилно прилагане на материалния закон, включително и на правото на Европейския съюз, първоинстанционният съд потвърдил административния акт за определяне на финансова корекция в размер на 100% от полученото подпомагане. Неправилно съдът приел, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ са приети в изпълнение на чл.35, §2 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2016г. Касаторът изброява списък на приложимите за случая, според него, нормативни актове от правото на ЕС. Поддържа, че приложима е разпоредбата на чл.71 от Регламент 1698/2005г. и тази на чл.30 от Регламент 65/2011г. Позовава се на Решение на Съда на ЕС по дело С-111/2015г., където тълкуването на чл.30, §2 от Регламент 65/11 било задължително и приложимо за случая. Като е приложил само разпоредбата от националното право на чл.46, ал.2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 76 от 29.08.2008 г., с изм. и допълнения, административният орган неправилно определил размера на публичното вземане като 100% от полученото финансиране. Даже да се приеме, че е приложим Делегиран регламент 640/2014г., не били спазени разпоредбите на чл.39 и чл.40 от него. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което оспореният АУПДВ бъде отменен, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юрк.Т. Ламбев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество- неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите : По силата на договор Договор 01/312/01530 от 26.10.2011 г. (л. 100 от делото на АС), сключен с ДФЗ, на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г.(Наредба 29), ДФЗ-РА е изплатил на едноличния търговец финансова помощ в размер на 294 596,90 лв. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. (150 000 лв. авансово писмо за оторизация на плащането от 27.01.2012 г. на л. 114 и 144 596,90 лв. окончателно уведомително писмо за одобрение от 13.01.2014 г. на л. 121). Съгласно договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 01/312/01530 от 17.07.2010 г. Инвестицията, за която е отпусната финансова помощ, е за Изграждане, оборудване и обзавеждане на Къща за гости в [населено място], община Хаджидимово, съгласно Бизнес-план. Със Заповед 309250/05.07.2016г. на началник-отдел Регионален технически инспекторат е разпоредено извършване на проверка на място, като констатациите от същата са отразени в Контролен лист, в който е посочено, че: инвестицията е изградена; придобитите въз основа на финансирания проект активи са налични и функционират; ползвателят не е постигнал заложените в бизнес-плана финансови нива; ползвателят не е достигнал заложените параметри в бизнес-плана по отношение на натовареност, капацитет, производствена програма и т.н. и ползвателят е осигурил условия за постигане на заложените цели. Като заключение в контролния лист е посочено, че ползвателят не използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение и съобразно одобрен проект. С Решение 01/312/01530/3/01/04/01, изх. 01-6500/485 от 06.04.2017 г. за налагане на финансова корекция по цитирания Договор на ЕТ В. Павлова ВМ , на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 46 от Наредба 29 от 11.08.2008г. и чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е наложена финансова корекция в размер на 294 596.90 лв. В мотивите на решението административният орган е посочил, че инвестицията функционира като такава, но не изпълнява заложените финансови нива в приходната си част съобразно одобрения бизнес-план по проекта, като за финансовата 2014г. - изпълнението е 0 %, за финансовата 2015г. - изпълнението е 1. 67 %, а за първата половина на 2016г. - изпълнението е 1. 04 %, което не съответства на изискванията на мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), определени в Наредба 29 от 11.08.2008г. и същото се явява нарушение на т. 4.12 от договора. Въз основа на посоченото и съгласно т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007- 2013г. , органът е определил санкцията в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, въз основа на констатациите от извършената проверка на място, че реализираните приходи от подпомаганата дейност са по- малко от 20 % от приходите, заложени в бизнес-плана за съответните години, и това е продължило две или повече финансови години (2014г. и 2015г.). С Решение 670/12.04.2018 г. по адм. д. 360/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград, по оспорване на едноличния търговец, съдът отменил решението за финансова корекция. По касационна жалба на изпълнителния директор на ДФЗ Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, с окончателно Решение 3184 от 28.02.2020г. по адм.д. 7468/2018г., отменил първоинстанционното решение на АС Благоевград, като вместо него постановил решение по същество, с което отхвърлил жалбата на ЕТ против решението за финансова корекция, в частта, с която е установено нарушение на Наредба 29. В мотивите си съдът приел, че основанието за налагане на финансова корекция е налице и актът е законосъобразен, в частта на установяване на нарушението, но размерът на публичното задължение е определен въз основа на подзаконов нормативен акт ("Методика за oпрeделяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г."), обявен за нищожен с Решение 15652/14.12.2018 г. по адм. дело 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение 8020/29.05.2019 г. по адм. дело 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав, обнародвано в Държавен вестник, бр. 47/14.06.2019 г. и влязло в сила от деня на обнародването. Съдът приел, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспореното Решение 01/312/01530/3/01/04/01, изх. 01-6500/485 от 06.04.2017г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размера на последната, поради което и следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно. С диспозитива на решението си ВАС, без да отменя оспорения административен акт, в частта, с която е определен размера на финансова корекция - 294 596.90 лв., изпратил делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението на ВАС. При новото произнасяне изпълнителният директор на ДФЗ издал оспорения пред АС Благоевград по адм.д. 1019/2021 г. АУПДВ 01/312/01530/3/01/04/02, изх. 01-6500/2077 от 20.10.2020 г., с който е определен размер на установено публично вземане за възстановяване 294 596,90лв., на основание чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.4, чл.43, ал.1, т.1 и т.5 във връзка с чл.16, ал.2 и чл.2, т.3 от Наредба 29 и т.8.1 във връзка с т.4.12. и т.4.17 б. а и д от договора от 26.10.2011г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК, т.30, предложение второ от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР за 2007-2013г. и във вр. чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и във връзка с Решение 3184 от 28.02.2020г. на Върховния административен съд на РБ. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Влязлото в сила съдебно решение на ВАС, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ против решението за налагане на финансова корекция относно основанието за извършването й - установеното неизпълнение на поетите от бенефициера договорни задължения, представляващо и неизпълнение на одобрени индикатори основание по чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция след изплащане на финансовата помощ, на основание чл.177, ал.1, изречение първо, АПК, има сила за страните по делото. Това означава, че спорът за наличие на основание за възстановяване на полученото финансиране по договора за безвъзмездна финансова помощ не може да бъде повдиган отново и пререшаван. След връщането на преписката за ново произнасяне от административния орган само по размера на публичното задължение единствено спорът по този размер още не е бил разрешен окончателно. Неоснователно, в тази връзка, е касационното оплакване, че само поради факта, че административният орган е издал АУПДВ, а не решение за финансова корекция, издаденият административен акт е незаконосъобразен. Този извод се налага като се съобрази правната природа на решението за финансова корекция (РФК) и на акта за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). Няма съмнение, че и в двата случая става дума за административни актове. С промяната на ДОПК с ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. и създаването на нова т.8 на чл.162, ал.2 за публични държавни и общински вземания бяха обявени : недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, както и лихвите върху тях. Съгласно разпоредбата на чл.165 от ДОПК, събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Оправдан, при това, е изводът в теорията на финансовото право, че решението за извършване на финансова корекция, с което тя се установява по основание и размер, представлява по същността си акт за установяване на публично вземане по чл.166, ал.2 ДОПК. (В този смисъл вж. С. Михайлова - Големинова, Финансово правни отношения в системата на публичните средства от ЕСИФ , изд.Сиела, 2017,стр.237). Относно процесуалните правила за издаване на двата вида актове, с изключение на продължителността на минималния срок за участие на страната в производство, процесуалните правила за издаване на решение за финансова корекция (РФК) по ЗУСЕСИФ и на АУПДВ по ДОПК не се различават съществено. Действително, актуалната съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на чл.27, ал.6 и ал.7 (Нови ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) приема, че новата редакция на чл. 27 ЗПЗП, претендира да уреди по нов и по-ясен начин реда и формата за възстановяване на безвъзмездна финансова помощ при установяване на основания за финансови корекции и нарушение на договорни задължения, което несъмнено се вижда от мотивите на законопроекта за това изменение на ЗПЗП. Съгласно тази практика, АУПДВ, мотивиран с фактически основания за извършване на финансова корекция, каквото е неспазването на одобрени индикатори по чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ, но без посочване на цитираното правно основание са незаконосъобразни поради нарушаването на изискването за форма на административния акт (непосочване на коректното правно основание в мотивите на административния акт). Както при всички формални нарушения на изискванията за законосъобразност на административните актове, санкционирането им е свързано с правото на защита на адресата на административния акт. В случая, поради установителното действие на влязлото в сила съдебно решение на ВАС в посочената по-горе част, спорът за наличие на основание за установяване на публично вземане в тежест на бенефициера по договора за безвъзмездна финансова помощ е окончателно разрешен с окончателен съдебен акт на касационната инстанция. Това именно различава настоящия случай от случаите на съдебната практика на ВАС по тълкуването на чл.27 ЗПЗП, цитирана в касационната жалба. В настоящия случай, издаването на АУПДВ само за размера на подлежащата на възстановяване помощ по никакъв начин не засяга правото на защита на адресата на акта, който е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че размерът на процесното публично вземане е определен в нарушение на правото на ЕС. По приложимото право, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира следното: Процесното заявление за подпомагане е подадено при действието на Регламент (EО) 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) като искане за помощ по мярка по чл.52, а , ii) помощи за създаване и развитие на микропредприятия с оглед насърчаване предприемачеството и създаване на благоприятна икономическа среда, към ос 3 Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика по раздел трети на глава първа от Дял IV Помощи за развитие на селските райони от Регламента. Регламент (EО) 1698/2005 е отменен с Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)(в сила от 1 януари 2014г.), но на основание чл.88 от новия регламент продължава да се прилага по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Комисията съгласно посочения регламент преди 1 януари 2014 г. (какъвто е случаят). На основание чл.89 от Регламент (ЕС) 1305/2013, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 83 за определяне на условията, при които подпомагане, одобрено от Комисията съгласно Регламент (ЕО) 1698/2005, може да се интегрира в подпомагане, предвидено съгласно новия регламент, включително за техническа помощ и за последващи оценки. С Регламент (ЕО) 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006г. са определени подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. С Регламент (ЕО) 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година са определени подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Той е отменен с Делегиран Регламент (ЕС) 807/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 1305/2013, но на основание чл.19 от Делегирания Регламент, той продължава да се прилага за дейностите, които се изпълняват съгласно програмите, одобрени от Комисията по силата на Регламент (ЕО) 1698/2005 преди 1 януари 2014 г. В сила от 01 януари 2007г., с изключение на няколко нормативни разпоредби, е Регламент (ЕО) 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика. С Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. се установяват общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) 1290/2005, (EО) 247/2006, (EО) 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) 1782/2003. Регламент (ЕО) 73/2009 е отменен с Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика.(в сила от 1 януари 2014г.). С Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година се определят подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. С Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година (в сила от 1 януари 2011г.) се отменя Регламент (ЕО) 1975/2006 и са определени подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. В сила от 1 януари 2014г. е Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета. С Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, считано от 1 януари 2015г., се отменят Регламенти (ЕО) 1122/2009 и (ЕС) 65/2011, но на основание чл.43, б а от делегирания регламент тези регламенти продължават да се прилагат спрямо заявленията за помощи за директни плащания, подадени по отношение на премийни периоди с начало преди 1 януари 2015 г. Съгласно чл.44 от делегирания регламент той се прилага за заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г.. За случая е приложима НАРЕДБА 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 76 от 29.08.2008 г. с изм. и допълнения (Наредба 29). На основание чл.27, ал.9 ЗПЗП са приети Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г., издадени от Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, обн., ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г., изм., бр. 77 от 1.09.2020 г. По въпроса кой е приложимият регламент по отношение на възстановяването на неправомерно платени суми по инвестиционен проект, одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007 2013 г., в случай че възстановяването се извършва след 1 януари 2014 г., какъвто е настоящият случай, с Решение от 8 май 2019г. по дело С-580/17, ECLI:EU:C:2019:391, Mittetulundusьhing Jдrvelaev, т.39 и 40, Съдът на ЕС приема, че приложим е Регламент 1306/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета. Съгласно чл.56, §1 от Регламент 1306/2014г., озаглавен Специални разпоредби по отношение на ЕЗФРСР , когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР. Затова правилно административният съд е приел за приложим за случая Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, с който, считано от 1 януари 2015г., се отменят Регламенти (ЕО) 1122/2009 и (ЕС) 65/2011. Споделят се напълно мотивите на първоинстанционния съд, основани на Решение от 3 септември 2015 г., А2А, по дело С-89/14, EU:С:2015:537, т. 37 и Решение от 26 май 2016 г., по съединени дела С-260/14 и С-261/14, EU:С:2016:360, т. 3 от диспозитива, относно допустимостта на прилагане на нова правна уредба по отношение на бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходна правна уредба с оглед принципа на правна сигурност. Съгласно чл.35, §2, б а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло или частично, когато не са спазени следните ангажименти или други задължения: ангажименти по програмата за развитие на селските райони. Съгласно §3-5 от същата разпоредба, при вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в параграф 2. Тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени. Степента на неспазването зависи по-специално от въздействието му върху операцията като цяло. Продължителността зависи по-специално от времетраенето на въздействието или от възможността това въздействие да бъде прекратено с разумни средства. Системността на неспазването зависи от това дали подобни случаи на неспазване са били констатирани при същия бенефициер и същата мярка или същия вид операция и по-рано през последните четири години или през целия програмен период 2014 2020 г., или при подобна мярка през програмния период 2007 2013 г.. В случай на многогодишни ангажименти или плащания, оттеглянията въз основа на критериите, посочени в параграф 3, се прилагат и за сумите, вече изплатени за същата операция през предходните години. Ако общата оценка въз основа на критериите, посочени в параграф 3, води до установяването на сериозно неспазване, подпомагането се отказва или оттегля изцяло. Освен това бенефициерът се изключва от възможността да получава подпомагане по същата мярка или същия вид операция за календарната година на констатацията и за следващата календарна година. Разпоредбите на чл.46 във вр. чл.43 във вр.с чл.16, ал.2 и чл.2, т.3 от Наредба 29, както и тези на Правилата по чл.27, ал.9 ЗПЗП напълно съответстват на цитираните директно приложими правила на вторичното право на ЕС. Съгласно чл.40, §2 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, Разплащателната агенция обаче може въз основа на оценка на значимостта на неспазването, направена от компетентния контролен орган в оценъчната част на доклада за проверката, при която са взети предвид критериите, посочени в член 38, параграфи 1 4, да вземе решение да намали този процент до не по-малко от 15 % или да го увеличи до 100 % от общата сума. Пред първоинстанционния съд не е било спорно, че реализираните от едноличния търговец приходи от дейността за 2014 г. са 0,00 лв., за 2015 г. са 2 130,00 лв. и за непълната към проверката 2016 г. са 680,00 лв., като процентът на изпълнение на бизнес плана, изчислен спрямо заложените в бизнес плана приходи от 74 568 лв. за 2014 г. и 125 964 лв. за 2015 г. е 1,06 % основание по т. 30, предложение второ от Приложение към раздел І Общи положения на Правилата за пълно възстановяване на получената помощ по Договора от 26.10.2011г. В мотивите на АУПДВ тези факти са изтъкнати за обосноваване на значимостта на неспазването на поетите ангажименти по договора за безвъзмездна финансова помощ и за пълно неизпълнение на поставените цели на мярката на подпомагане. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 100лв. юрисконсултско вънаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение