Решение № 907 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 475/2017 г.

Решение № 907 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 475/2017 г., V о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на група "Охрана обекти водовъвеждащи съоръжения" при отдел "Охранителна полиция" - СДВР, чрез процесуалния му представител гл. юрк. М. Крумова срещу решение № 6378 от 21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1865/2016 г. по описа на Административен съд – София град. С него по жалба на И. Деянов е отменена негова заповед относно наложено дисциплинарно наказание. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването и присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - И. Деянов, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба и иска да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 6378 от 21.10.2016 г. по адм. дело № 1865/2016 г. Административен съд – София град (АССГ) е отменил заповед № 513 з-669 от 25.01.2016 г. издадена от началник на група "Охрана обекти водовъвеждащи съоръжения" при отдел "Охранителна полиция" - СДВР. С нея на инспектор И. Деянов – взводен командир на 02 взвод на група ООВС ООП- СДВР, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, ал. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. От събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът вярно и точно е установил фактите по делото. Жалбодателят е изпълнявал към момента на твърдените нарушения длъжността инспектор И. Деянов – взводен командир на 02 взвод на група ООВС ООП- СДВР. Със заповед № 513 з-7814 от 02.11.2015 г. на зам. директора на СДВР е назначена проверка на организацията и изпълнението на охранителната дейност в група "Охрана обекти водовъвеждащи съоръжения" при отдел "Охранителна полиция" – СДВР. Резултатите от проверката на комисията са обобщени в справка № 513 з-4325 от 16.12.2015 г. По отношение на 02 взвод е констатирано, че в дейността си Деянов е извършвал редица нарушения: многократно е полагал подписа си за извършен отвод в информационните карти и инструктаж във време, когато по седмичен график е бил в седмична почивка или втора смяна; променяне ООВС; неправилно изготвяне на заповеди за полагане на труд извън установеното работно време и протоколите за неговото отчитане. Деянов е запознат със съдържанието на справката на 11.01.2016 г. видно от протокол № 74 от 11.01.2016 г. При тези данни, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, но в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящият касационен съдебен състав намира, че постановеното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Обоснован е изводът, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установява по несъмнен начин, че административният орган е спазил изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР – преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Липсват доказателства служителя да е изслушан. Липсват и писмени обяснения по случая. Липсват доказателства, от които може да бъде направен извод, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, каквито изисквания поставя разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Обоснован е изводът на съда, че е налице и неяснота и противоречие в квалификацията на дисциплинарното нарушение в оспорения административен акт. Действията на полицейския служител са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, но като основание за налагането на дисциплинарното наказание е посочена разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения. Постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,