Решение № 7030 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1598/2010 г.

Решение № 7030 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1598/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радка Иванова Дучева от гр. Балчик срещу решение № 647 от 9.12.2009 г., постановено по адм. дело № 431 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу ДРА № 1-23Ч1226 от 8.12.2005 г. на ТДД Добрич, потвърден с решение № 30 от 6.02.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за определените й данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2000 и 2001 г. със съответните лихви поради непризнати разходи за същите години в дейността й като едноличен търговец като е направено увеличение на финансовия резултат със суми по фактури, издадени от няколко доставчика Твърди неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП взема становище за нейната неоснователност и развива подробни съображения за правилността на решението в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение по адм. дело № 10692 по описа за 2006 г. Върховен административен съд е отменил решение № 1069 от 4.8.2006 г. на Варненски окръжен съд по адм. дело № 379 по описа за 2006 г., постановено по същия данъчно-ревизионен акт на лицето. Постановил е връщане на делото за ново разглеждане с указания да се изследват въпросите относно реалността на извършените през 2000 и 2001 г. доставки от пет търговеца на лицето, в качеството му на едноличен търговец, с оглед обаче дали същите са били документално обосновани предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), послужила като основани органите по приходите да увеличат финансовия й резултат за двете години. При новото разглеждане на делото съда в едно много теоретично изложение е приел, че реалността на фактурираните през процесните две години е относима към признаване или не на разхода при формиране на годишния финансов резултат, поради което в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че разходите му са документално обосновани по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и следва да бъдат признати. При двукратното разглеждане на делото достатъчно доказателства за действително направени разходи по процесните фактури с оглед доставяне на стоки и услуги не били представени, включително чрез изготвената съдебно счетоводна експертиза, поради което е възприел изводите на органите по приходите за допълнителна дължимост на преки данъци, определени по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ след промяна на финансовия резултат за 2000 и 2001 г. Решението е правилно. Съобразено е с дадените при първоначалното разглеждане на делото указания на ВАС, анализирана е фактическата обстановка и са направени законосъобразни изводи. Няма допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е и обоснован. Не само, че вещото лице е посочило, че издадените фактури са с липсващи реквизити, което само по себе си не е причина да не се признае обективираната в тях доставка, но и липсват съпътстващи документи, които биха оформили извод за действително извършване на съответната доставка и документална обоснованост на извършения по нея от касатора разход. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника, с оглед присъствие на представител в съдебното заседание, му се дължат разноски, юристоконуслтско възнаграждение, за тази инстанция, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 пр. последно от ДОПК - до размер на минималното възнаграждение за един адвокат - в случая следва да бъде определено на 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение