Решение № 9800 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15146/2011 г.

Решение № 9800 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15146/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Пловдив срещу решение № 1683/26.10.2011 г по адм. д. № 865/2011. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменено негово решение № 471/10.03.2011 г., с което на "Садат" ООД по ЕАД № 10BG003000Н0144292 от 21.09.2010 г. е определено допълнително публично вземане за ДДС в размер на 546,25 лв. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, представлявано от упълномощен адвокат, поддържа правилност на решението и искане за оставянето му в сила. Заинтересованата страна ТД на НАП - Пловдив не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява обосновано становище за наличие на основанията по чл. 218, ал. 2, връзка с чл. 221, ал. 3, връзка с чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на обжалваното решение и изпращането на делото като преписка на Директора на Агенция"Митници" за произнасяне, съгласно чл. 211 и ал. 1, 2 и 6 ЗМ. Застъпено е и алтернативно становище за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради това, че не са обсъдени от съда доводите за приложение на чл. 181а и чл. 178, § 4 от Регламент 2454/93 г. и всички доказателства относими към определяне на стойността на процесните стоки с оглед доводите за некоректност и непълнота на данните, водещи до невъзможност за приложение на чл. 29 и налагащи приложение на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент 2913/92 г. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че на 21.09.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0144292 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайно потребление" стока, представляваща "пластмасови бутилки с вместимост 1 л.", с декларирана фактурна стойност 1 244,06 евро, равностойност - 2 433 17 лв. и "пластмасови капачки за бутилки" с декларирана стойност 82,34 евро и равностойност - 161,04 лв. с произход Турция и изпращач "KALENDER KIMYA SAN VE TIC. LTD. STI.", Турция. Към ЕАД е приложена търговска фактура/invoice № 297197/20.09.2010 г. на стойност 1 326,40 евро, равностойност - 2 594,21 лв. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, митническият орган е изискал от декларатора допълнителни доказателства, които последният е представил и впоследствие на база съпоставка на продажби за износ на сходни стоки от Турция за България, митническият орган е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., респективно - определени са допълнителни задължения за ДДС. За да приеме оспореният митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби. Решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ - да няма доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В случая, предметът на продажбата е конкретизиран в издадените от продавача и изпращач по вноса фактура и митническа декларация за износ, стойността също. Правилно съдът е приел, че липсват фактически и правни основания за приложимост на чл. 30, § 2 б. "а" - "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ. Митническият орган не е изложил никакви основания и мотиви защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговските фактури, издадена от турския продавач. От тях се установява безспорно, че стойността по фактурите и митническата декларация съвпадат. В този смисъл е законосъобразен извода на решаващия съд, че не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 30, § 2 от МК, респективно чл. 36 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същият правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,