Решение № 5076 от 12.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от процесуалния му представител юрк. Стоянова, против Решение 196 от 07.07.2022 г., постановено по адм.дело 22/2022 г. по описа на Административен съд Смолян /АС-Смолян/, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-16002119006753-091-001 от 22.05.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена и изменена в хода на административното му обжалване с Решение 380 от 12.08.2020г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта на допълнително установени задължения на А. Татарлиев по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1 314, 04 лв., лихви - 807,97 лв., ДОО - 1 511,21 лв., ДЗПО - 590,32 лв., ЗО - 944,50 лв. и лихви - 1 828,06 лв. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт в оспорената му част касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че вещото лице е определило сумата от 10 150лв., преведена от Ц. Мерджанов, като приход от продажба на МПС без да има индикации за осъществена продажба на конкретен автомобил. Според касатора констатациите на органите по приходите са подкрепени от документите, събрани в хода на ревизията, от Татарлиев, от ОД на МВР, сектор КАТ и от Дирекция МДТ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, като се иска отмяна на решението в оспорената му част и вместо това постановяване на решение, с което да бъде потвърден процесния РА в тази му част. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация А. Татарлиев, чрез процесуалния си представител адв. Николова, оспорва касационната жалба в писмен отговор, счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила в оспорената част, с присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Производството по делото е във фаза на втора касация. С Решение 523/21.01.2022г. по адм. дело 5776/2021г. на Върховния административен съд е отменено Решение 87/19.03.2021г., постановено по адм.дело 284/2020г. по описа на Административен съд-Смолян в обжалваната му част, и делото е върнато в отменената му част на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е РА Р-16002119006753-091-001 от 22.05.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена и изменена в хода на административното му обжалване с Решение 380 от 12.08.2020г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, с който на А. Татарлиев са установени задължения по ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО за периода от 1.01.2013г. до 31.12.2018г. в размер на 24 501,36 лв. и лихви в размер на 8 645,49лв. Със своето решение АС-Смолян е отменил процесния РА в частта му, с която са установени задължения над 16 821,16лв. и лихви над 5 570,62лв. и е отхвърлил жалбата срещу РА в частта, с която са установени задължения в размер на 16 821,16лв. главница и лихви в размер на 5 570,62лв. Предмет на настоящото касационно производство е решението на АС-Смолян в частта, с която е отменен РА в частта на допълнително установени задължения на А. Татарлиев по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1 314, 04 лв., лихви - 807,97 лв., ДОО - 1 511,21 лв., ДЗПО - 590,32 лв., ЗО - 944,50 лв. и лихви - 1 828,06 лв. В останалата си част решението е влязло в сила. От фактическа страна съдът е приел, че при извършен анализ на имущественото състояние на А. Татарлиев е установено, че през ревизирания период от лицето са закупувани имущества - МПС. В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и на лицето са изготвени и връчени Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК. По време на ревизионното производство са представени договори за покупко-продажба на автомобили от и на физически лица. Ревизиращите при съпоставка на покупната и продажната цена са установили, че за голяма част от автомобилите продажната стойност, посочена в договорите за продажби, е по-ниска от покупната, за което липсва икономическа логика. От анализа на банковите сметки на А. Татарлиев се установяват парични постъпления от продажбата на автомобили по сключени Договори за покупко- продажба на МПС в по-голям размер от стойността, посочената в договорите за прехвърляне на собствеността. По банковата сметка на ревизираното лице са установени постъпления на парични средства през 2013 г. от Ц. Мерджанов в размер на 10 150,00 лв. На Ц. Мерджанов е извършена насрещна проверка, при която лицето е представило обяснения, с които декларира, че е превел по банкова сметка сума в размер на 10 150,00 лв. на лицето А. Татарлиев, като услуга за закупуване на автомобил. За сумата в размер на 10 150 лв., получена от ревизираното лице, е прието да е налице доход от извършена услуга, в качеството му на търговец на автомобили и части /аксесоари за автомобили. Предвид събраните данни в хода на ревизията, е прието от ревизиращите, че е установена търговска дейност на РЛ, като за периода 2013г. - 2018г. А. Татарлиев е извършвал търговия със стоки - МПС-втора употреба и продажба на стоки - автомобилни части, аксесоари и други стоки чрез куриерски фирми (Еконт Експрес ООД). Във връзка с указанията на ВАС в отменителното решение в хода на първоинстанционното производство е назначена допълнителна съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Според съда обжалваният РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма съгласно чл. 120, ал.1 от ДОПК, като не са били налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извод, че е доказано от органите по приходите наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК. Приел е за основателно възражението на ревизираното лице за неправилно облагане на приход от продажба на услуга във връзка с получена сума от лицето Ц.Мерджанов. Според АС-Смолян сумата от 10 150лв. е преведена по банковата сметка на Татарлиев, като услуга за закупуването на автомобил Дачия Логан, а не като чист приход от продажба на услуга. В този случай неправилно ревизиращите са били определили сумата от 10 150лв. като приход от продажба на услуга и не са приспаднали отчетната стойност на автомобила, съответно са определили данък и лихва за забава при по-висока данъчна основа. За да стигне до този извод съдът се е позовал изцяло на заключението на вещото лице. Относно установените задължения за ДОО, УПФ и ЗО за самоосигуряващи се, за периода 01.01.2013г. - 31.12.2018г. в съответствие с коригирания размер на облагаемите доходи по заключението на вещото лице, съдът е намалил и вноските за ДОО, УПФ и ЗО в размерите, определени от вещото лице в изготвената експертиза. С тези мотиви административният съд е отменил РА в горепосочената част. Решението на Административен съд Смолян е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната му част. За да отмени РА в горепосочената част, съдът неправилно се е позовал единствено на заключението на вещото лице, като изцяло е игнорирал събраните в хода на ревизията доказателства. Органите по приходите законосъобразно са приели сумата от 10 150лв., преведена на Татарлиев от Ц. Мерджанов, като приход от продажба на услуга на база доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство. Съгласно писмените обяснения на Мерджанов се установява, че през 2013г. Мерджанов е превел на РЛ сумата в размер на 10 150лв. по банкова сметка за закупуване на автомобил Дачия Логан, който всъщност е закупил през 2011г. от лицето Ф. Петров. Правилно във връзка с писмените обяснения доходът е квалифициран от ревизиращите органи като приход от продажба на услуга. Така представеното обяснение не дава информация за конкретен автомобил. От преглед на данните от ИС на НАП на Мерджанов или на притежавани от него дружества и фирми не са установени регистрирани МПС. От прегледа на документите, събрани в хода на ревизията от РЛ, от ОД на МВР сектор КАТ и от Дирекция МДТ не е установено А. Татарлиев да е прехвърлял собствеността на автомобил на Ц. Мерджанов. Не е установено и въпросната сума да е върнат заем. С оглед на горното напълно неоснователно и без конкретни доказателства, вещото лице е квалифицирало въпросната сума като доставка на автомобил, по отношение на която е приложило подхода, както при определяне на приходите от продажба на МПС, без дори да е имало задача за това. В съответствие с горепосочените мотиви неправилно съдът е отменил и РА относно установените задължения за ДОО - 1 511,21 лв., ДЗПО - 590,32 лв., ЗО - 944,50 лв. и лихви към тях - 1 828,06 лв. Или като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА в частта на допълнително установени задължения на А. Татарлиев по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1 314, 04 лв., лихви - 807,97 лв., ДОО - 1 511,21 лв., ДЗПО - 590,32 лв., ЗО - 944,50 лв. и лихви - 1 828,06 лв. Административен съд Смолян е постановил неправилно съдебно решение в тази част, което следва да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено вместо него отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Основателна е своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и за държавна такса. На основание чл. 161 от ДОПК А. Татарлиев следва да бъде осъден да заплати на НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) сумата от 2 000 лева разноски за две инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и 55,96 лева разноски за държавна такса. А. Татарлиев следва да бъде осъден да заплати на НАП общо разноски в размер на 2 055,96 лева за двете инстанции. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение