Решение № 16002 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7420/2010 г.

Решение № 16002 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7420/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 269/27.04.2010 г., постановено по адм. д. № 201/2010 г. Административен съд гр. Плевен е отменил решение № 04/05.02.2010 г. на директора на РУ "СО" гр. Плевен и е постановил отмяна на разпореждане № 0-14-000-00-00259262 от 12.01.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при РУ "СО" гр. Плевен, като е върнал преписката за издаване на административен акт при съобразяване мотивите на решението. Осъдил е РУ "СО" гр. Плевен да заплати на Димитринка Георгиева Иванова от гр. Плевен направените по делото разноски в размер на 200 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" гр. Плевен с оплакване, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при неправилно съобразяване на фактическата обстановка и едностранно тълкуване на доказателствата по делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява, в писмена защита прилага писмени доказателства. Ответникът по делото Димитринка Георгиева Иванова се представлява от адв. Митева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде от отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. От приетите писмени доказателства към административната преписка се установява, че Димитринка Георгиева Иванова е работила като начална учителка по трудово правоотношение в ОУ" Св. Климент Охридски" гр. Плевен по трудово правоотношение. На 30.11.2009 г. е връчена, при условията на отказ от страна на лицето, заповед № 164/30.11.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 01.12.2009 г. Димитринка Иванова е депозирала болничен лист № 0771287 от 03.12.2009 г., с който се констатира диагноза "исхемичен инсулт" и предписано стационарно - домашен режим на лечение за 34 дни, считано от 30.11.2009 г. до 03.01.2010 г. Безспорен е факта, че този болничен лист е оспорен пред ТЕЛК, неговото ЕР пред НЕЛК от директора на РУ"СО" Плевен с жалба от 01.04.2010 г. От приложените към касационната жалба писмени доказателства е видно, че с решение № 0521 от 04.06.2010 г. НЕЛК потвърждава решението на ТЕЛК, включително и поправката, за начална дата да се счита 01.12.2009 г., като същото е обжалвано от Иванова пред АС София-град и производството не е приключило. С разпореждане 0-14-000-00-00259262 от 12.01.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи при РУ"СО" гр. Плевен, потвърдено с процесното решение № 04/05.02.2010 г. на директора на РУ"СО" гр. Плевен, е отказано изплащане на упоменатия болничен лист, тъй като временната неработоспособност на лицето била настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение с осигурителя. Административният орган счита приложима разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО - изплащане на обезщетение до 75 календарни дни след прекратяване на ТПО, като бъде съобразен факта, че лицето от 02.09.2009 г. лицето получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО. В мотивите на съда по обжалваното решение е развито съждението, че меродавна е разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от КСО, според която паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Настоящата инстанция счита за правилни доводите на първоинстанционния съд относно спорния въпрос за началната дата на неработоспособността Иванова. В конкретния случай съдът е приел, че неработоспособността е установена с болничен лист, потвърден с ЕР на ТЕЛК и е настъпила на 30.11.2009 г., т. е преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение и Иванова има право да получи обезщетение за временна нетрудоспособност, като в случая е приложима разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от КСО, а не тази на чл. 42, ал. 2 от КСО, която урежда правилата за изплащане на обезщетения в хипотезата на прекратено правоотношение. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, регламентираща общия правен принцип в административното производство, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В тази връзка, обоснован е изводът на съда, че съобразно данните по делото, временната неработоспособност на лицето е настъпила преди прекратяването на трудовото правоотношение, поради което следва да се прилага разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от КСО и обезщетението да бъде изплатено. При евентуална промяна на фактическата обстановка във връзка с производството по обжалване на експертните решения на ТЕЛК и на НЕЛК, може да се развият други правоотношения между страните по спора, както правилно е изложил становище и Административен съд гр. Плевен. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено съобразно приетите по делото писмени доказателства, обусловили приложимата материалноправна норма. С оглед изхода на спора и на основание чл. 243, ал. 1 от АПК на Димитринка Иванова следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,