Решение № 3153 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9432/2019 г.

Решение № 3153 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9432/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, подадена срещу Решение № 4621/3.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1977/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът релевира оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на К. Станчева срещу ревизионния акт. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - К. Станчева, в отговор на основателността на касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт /РА/ Р-22221718001375-091-001/17.09.2018 г. на органи пи приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1894/7.12.2018 г. на директор дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който РА в тежест на К. Станчева са установени задължения по чл. 17 и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 8073, 44 лв. за 2014 г. и 145, 80 лв. за 2015 г., ведно със съответните лихви за забава върху главниците. За да отмени ревизионният акт, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, липса на мотиви за обстоятелствата във връзка с направените от РЛ възражения, приложен е повърхностен подход при установяване на спорния въпрос относно началното разполагаемо салдо на лицето към 1.01.2014 г., с което са нарушени общите и основни правни принципи на законност, обективност и защита на легитимните правни очаквания. Приема, че ревизиращите не са изяснили обективно и пълно фактическите обстоятелства, свързани с твърденията за произхода на паричните средства, внесени в банка, не е проверена защитната теза на жалбоподателката, нито й е указана възможността и начина за доказването й. Първоинстанционното решение е правилно. Не са налице наведените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Решението следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - а именно, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, за всеки един от процесните данъчни периоди – 2014 г., 2015 г. Несъответствие е установено изключително предвид внесени от РЛ през 2014 г. суми по банковата му сметка, чието салдо от 17 495, 89 лв. към 1.01.2014 г. нараства на 110 016, 62 лв. към 31.12.2014 г. При възприето от данъчния директор в решението му при обжалване на РА начално салдо за периода от разполагаеми 5000 лв. и при съобразяване на постъпилите други приходи и направени разходи годишно в периодите, за РЛ е определен данък по ЗДДФЛ върху размера на установеното годишно превишение за всеки от периодите. Както правилно е отчел първоинстанционният съд, спорно е началното салдо на РЛ към 1.01.2014 г. относно пари в брой, съхранявани от него в домашен сейф, впоследствие внесени по банковата му сметка. Именно относно установяването на това начално салдо е допусната необоснованост и незаконосъобразност в процедурата, довела до незаконосъобразност на издадения РА. Обратно на приетото от приходните органи, презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации в РА се смятат верни до доказване на противното, се отнася само за периода, за който са направени фактическите установявания и който е предмет на ревизионното производство, така както е установен в заповедта за възлагане на ревизията, или в процесния случай – относно 2014 г. и 2015 г. Относно фактическите установявания за предходни периоди, които не са предмет на ревизията по чл. 122 ДОПК, не е приложима оборимата презумпция за вярност на фактическите констатации. В процесния случай по наведените твърдения и фактите във връзка със защитната теза на РЛ относно обстоятелствата, довели до наличие у нея и до възможност за съхранение в брой на сумата, която впоследствие е внесена по банковата сметка, не е извършена задълбочен анализ, нито са направени обосновани изводи. Правилно първоинстанционният съд е установил, че е нарушено правото и възможността на РЛ за защита като не му е указано какви допълнителни доказателства следва да се сочи във връзка с твърденията си относно произхода на наличните средства, извън вече представените от него, както и че дадените от приходните органи отговори са формални и по съществото си нямат същността на мотиви относно релевантните обстоятелства. В обжалваното решение конкретно са посочени релевантните обстоятелства, които не за изследвани - относно размера и основанието за получен кредит и начина на погасяването му относно дохода и имущественото състояние на съпруга и наследодател на Станчева, относно издръжката й, получени суми в дарение от близки роднини, за унаследен сейф в банка и др. Всички тези доводи и твърдения не са изследвани задълбочено преди да се премине към облагане по аналог. За приетото начално салдо от данъчния директор няма обективни предпоставки, не е съобразена и обсъдена възрастта, начина на живот, реалните възможности на ревизираното лице да спести и съхрани паричните средства, с които е разполагало. Допуснатите нарушения в процедурата и липсата на мотиви, конкретни фактически установявания и основания по тези възражения, са довели до нарушаване на правото и възможността за защита на жалбоподателката като недопускането им реално води до възможността за издаване на различен в своите установявания акт. Като е отменил РА като незаконосъобразен и необоснован първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Доколкото административният съд е инстанция по съществото на спора е било допустимо събирането пред него на доказателства относно сочените по-горе релевантни обстоятелства, но в тази връзка не са установява наличие на доказателствени искания от страните. Също така в касационната жалба няма наведени конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от съда като касационно основание за отмяна на обжалваното решение, за което и на основание чл. 218, ал. 1 АПК не следи служебно. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и за ответника по касация предвид липсата на претенция и на данни за направени разходи от негова страна в касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,