Решение № 13035 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. Д.- инспектор по Защита на населението в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"- гр. Габрово към Министерството на вътрешните работи, чрез гл.юрисконсулт С. Нехризова, против Решение 13464/16.04.2025 г. по адм. дело 8112/2024 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса. Ответникът по касационната жалба С. Х. С., чрез адв.Г.Добрева, изразява становище за неоснователност на същата както в писмен отговор, така и в съдебно заседание. Претендира разноски за касационната инстанция и редставя списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С Решение 13464/16.04.2025 г. по адм. дело 8112/2024 г., Административен съд София град е прогласил нищожността на Констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл.87 от Закона за защита при бедствия КА-ПБЗН-ГБО-9-3/18.07.2024 г., издаден от С. К. Д.- инспектор по Защита на населението VІ степен, служител в група Превантивен контрол и превантивна дейност към Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"- гр. Габрово при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към Министерство на вътрешните работи. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган и срещу обект, който не подлежи на контрол по реда на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Посочил е, че по делото не са ангажирани доказателства, че оспореният констативен акт е издаден от компетентен орган и в пределите на предоставените му материалноправни правомощия. Изтъкнал е, че към 18.07.2024 г. няма съответните доказателствени средства, че именно на инспектор С. Д. е възложено да осъществява проверката на процесния обект- сградно скривалище, собственост на С. Х. С., с адрес: гр.Габрово, [улица], т.е. че обектът попада в обхвата на териториалната компетентност на длъжностното лице. Решението е неправилно. Административният съд е сезиран с жалба срещу Констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл.87 от Закона за защита при бедствия КА-ПБЗН-ГБО-9-3/18.07.2024 г., издаден от С. К. Д.- инспектор по Защита на населението VІ степен и въпреки записа на съдията, че е преценил събраните по делото доказателства и е проверил изцяло, на основание чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, законосъобразността на обжалвания акт, той е развил доводи единствено за неговата нищожност. При проверка валидността на акта, административният съд е допуснал неточности във възприемането на фактите, анализирал ги е превратно и е приложил неточно материалния закон. Изводите му, че оспореният акт следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган и срещу обект, неподлежащ на контрол по ЗЗБ, са необосновани. Актът е издаден от компетентен орган на основание чл. 89, ал. 1 ЗЗБ. Приложените по преписката заповеди за оправомощаване - Заповед 8121з-1393/16.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед 8121з-812/17.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед 1983з-103/21.02.2017 г. на главен комисар на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и Заповед 905з-17/19.01.2024 г. на комисар/директор Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"-Габрово, както и приложения списък на обектите, подлежащи на контрол, установяват материалната компетентност на длъжностното лице - инспектор по Защита на населението VІ степен в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"- гр. Габрово. Същата е и териториално компетентна, тъй като съгласно Приложение 3, неразделна част от Заповед 905з-17/19.01.2024 г./л.73 от първ.дело/, в списъка под 6 е обектът, за който е съставен констативният акт. Съдът не е обсъдил и съобразил данните от приложените документи по делото- нотариални актове, постановление за възлагане на недвижим имот, скици от АГКК, заповед на областния управител, решение на Габровския окръжен съд, с посочен адрес на управление на длъжника в производството по несъстоятелност: гр.Габрово, [улица], идентичен с вписания в Приложение 3 и др., като по този начин не е извършил обективна преценка и анализ на събрания доказателствен материал, за да може да състави правилни фактически и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗБ, контролът по спазването на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи и от оправомощени от него длъжностни лица, които при изпълнение на своите функции дават предписания чл. 89, ал. 1 ЗЗБ. Инспекторът е оправомощен с правата по чл. 87, ал. 1 от ЗЗБ - осъществяване контрол по спазването на ЗЗБ, както и с правата по чл. 89 от същия закон - даване на задължителни предписания по спазване и прилагане на приложимата нормативна уредба. Дадените предписания са по реда на Наредбата за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита, приета с ПМС 60 от 17.03.2009 г., обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 27.03.2009 г., изм. и доп., бр. 16 от 19.02.2013 г., в сила от 19.02.2013 г. Съобразно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 ЗЗБ, колективните средства за защита са инженерни съоръжения- скривалища и противорадиационни укрития, чието основно предназначение е укриване на населението при въздушно нападение от бойни и промишлени отровни вещества, радиоактивни вещества и биологични агенти. Колективните средства за защита са имоти - публична държавна, публична общинска или частна собственост, и се поддържат и управляват от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете на общини или от собствениците им. Ако по делото е безспорна квалификацията на обекта по законовите и подзаконови разпоредби като колективно средство за защита, то отговорността за неговото поддържане, в годно за използването му състояние, е на собственика. Не следва да се пропуска и факта, че в Глава втора от Наредбата за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита е посочено, че обектите- колективни средства за защита, се проектират, изграждат и въвеждат в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Поради това и паспортът на обекта, съдържащ се в административната преписка, е доказателство за въвеждането му в експлоатация с предназначение на колективно средство за защита. Съдебното решение е постановено от законен състав на административен съд, който е сезиран с допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Предвид развитите обаче по- горе съждения, настоящият касационен състав на ВАС, шесто отделение, счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В мотивите на съдебното решение липсва обсъждане на възраженията на страните, както и собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона/чл.235, ал.2 от ГПК/. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Поради това, обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от съда процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват цялостната проверка относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалваната заповед, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. Касационният съд, като контролна инстанция, е обвързан от фактическите констатации на предходната инстанция и не може да навлиза по същество в материалноправния спор. Той не е снабден с правомощията на първата инстанция за провеждане на състезателно производство, гарантиращо установяването на истината за материалния въпрос, може обаче да следи дали фактическите изводи на първоинстанционния съдия не нарушават законите на мисленето, дали са изложени последователни и логични съждения относно фактите по делото. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, на основание чл.222, ал.2, т.1 и 2 АПК. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателя- както относно действителността на оспорения административен акт, така и по отношение неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение