Решение № 1244 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2020 г.

Решение № 1244 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 1545 от 2.03.2020 г., постановено по адм. дело № 6448/2019 г. по описа на Административен съд София-град и по частна жалба на "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Георгиева срещу Определение № 4262 от 12.06.2020 г., постановено по същото дело.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърлят изцяло предявените срещу него искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

"Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, твърди неправилност на обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Ответникът по частната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната и неоснователност на частната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната и частната жалба са подадени от надлежни страни, за които обжалваните съдебни актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна:

• сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-347 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 1319/2015 г., по описа на Районен съд Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2016 г. до окончателното й изплащане,

сумата от 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-347 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР представляваща разноски за процесуално представителство на ищеца по КНАХД № 10028/2016 г., по описа на Административен съд Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2016 г. до окончателното й изплащане и,

• сумата от 553 лева, представляваща съдебни разноски в исковото производство.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от председателя на КЕВР, с което на ищцовото дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер от 20 000 лева за нарушение на т. 3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. и на осн. чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. За осъществената правна защита в производствата пред Районен и Административен съд Велико Търново дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на по 1 356 лева за всяка инстанция, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания.

Въз основа на тази фактическа установеност, административният съд е направил извод, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Искът е основателен и доказан в пълен размер.

По отношение на претенцията за присъждане на разноски съдът, след като е съобразил предмета на спора и неговата фактическа и правна сложност е преценил, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено и е уважил направеното възражение на ответника в този смисъл, след което го е редуцирал до сумата от 553 лв. (с ДДС).

Решението е валидно, допустимо и частично неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилен е извода на съда, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди.

Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

На следващо място, независимо че в производството пред Районен и пред Административен съд Велико Търново договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно съдебното обжалване на наказателното постановление. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договорите, така и на данъчните фактури и платежни нареждания, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство.

Настоящият състав обаче намира за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението в тази му част следва да бъде частично отменено.

С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, като същият следва да се определи при едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност и в случая са приключили и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. При така установените обстоятелства и при съобразяване на обема на осъществената правна защита настоящата инстанция намира, че обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за всяка една инстанция е в размер на 500 лева.

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД гр. Варна сума в общ размер над 1 000 лв. (т. е. над 500 лв. за всяка съдебна инстанция в производството по обжалване по съдебен ред на посочените по-горе НП), издадени от Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР), до пълния предявен общ размер от 2 712 лв. главница за двете инстанции, със законната лихва, считано от 18.03.2016 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В останалата му част решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид частичната отмяна на съдебното решение, следва решението да бъде отменено и в частта му, с която на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна са присъдени разноски в размер над 342 лева до присъдения от 553 лева.

Частната жалба на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу Определение № 4262 от 12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 6448/2019 г. по описа на Административен съд София-град е неоснователна.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 1545 от 2.03.2020 г., постановено по адм. дело № 6448/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта за разноските като е приел претенцията за неоснователна.

Определението е правилно предвид нормата на чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ и фактическата и правна сложност на делото и като такова следва да бъде уставено в сила.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, е неоснователно. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в приложимата им редакция, такова не се дължи.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена, съобразно правилата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за сумата от 292 лв. каквото искане е формулирал процесуалният представител на търговското дружество в съдебното заседание, проведено на 18.01.2021 г. (л. 63).

Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски пред ВАС, с оглед изхода на спора, е неоснователна и не следва да бъде уважена.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, трето отделение,