Решение № 5089 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 806/2018 г.

Решение № 5089 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 806/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. П. Б. - прокурор в Районна прокуратура - Б., чрез адв. Кацарски против решение № 13635 от 9.11.2017 г., постановено по адм. дело № 5954/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Изложени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и вместо него, постановяване на друг, с което административният акт да бъде отменен. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез пълномощника юрисконсулт Лишева, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Главният прокурор на Р. Б., не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на Върховния административен съд, шесто отделение, е отхвърлена жалбата на Р. П. Б. срещу решение по т. 1 от протокол № 16 от 19.04.2017 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е прието, че Р. П. Б. - прокурор в Районна прокуратура - Б., е извършила действия в нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което е накърнило престижа на съдебната власт и й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца". Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Р. П. Б. срещу решение по т. 1 от протокол № 16 от 19.04.2017 г. на ПК на ВСС, с което в качеството й на прокурор, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ. Видно от данните по делото, дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ с решение на ПК на ВСС по протокол № 20 от 9.11.2016 г. по предложение на органа по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, който се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ. Дисциплинарният състав е анализирал поведението на прокурор Бачева в сградата на Районна прокуратура - Б. на 18.10.2016 г. по повод настоятелното й приканване младши инспектор в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Б. Г. Ш. да се яви до края на работния ден в прокуратурата и разговорът, който тя е провела с него във връзка със санкционирането на сина й - П. Б., в малките часове след полунощ на същата дата. Наставническото поведение на прокурор Бачева по отношение на инспектор Шилов, във връзка със съставения фиш за нарушение на Закона за движение по пътищата на нейния син, детайлизирането на въпроси свързани с наличието на камера в патрулния автомобил и искането й отправено до служителят на ОДМВР - Б., да уведоми колегите си управляваният от нея и сина й автомобил да не бъде спиран, при установено нарушение, е станало достояние до част от служителите на ОДМВР - Б., и е дало основание за налагане на дисциплинарното й наказание. Действията, които прокурорката е извършила, привиквайки инспектор Шилов в РП - Б. в извънработно време за да даде обяснения защо е санкционирал сина й и отправените искания за привилегировано отношение, са преценени като несъобразени с очакванията на обществото за морал и почтеност, подобаващи на магистратите, предвид изискуемото очакване за етично поведение. Установено е несъответствие на фактически осъщественото от прокурорката поведение и очакваното от нея поведение на магистрат, каквото тя трябва да има - изразяващо се в по-високи морални стандарти - да не се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага и да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта й в професията и обществото. С конкретното действие на магистрата е осъществен фактическият състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, поради което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Фактите установени от дисциплинарния състав са възприети от дисциплинарнонаказващия орган - ПК на ВСС, анализирани са и са приобщени към доказателствения материал. Обосновано първоинстанционния съд е изложил мотиви в посока, че направените изводи от дисциплинарнонаказващия орган са съответни на установената фактическа обстановка. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд възприема тезата на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото, в т. ч. писмени и гласни такива, се установява безпротиворечиво, че прокурор Бачева е "приканила" инспектор Шилев, за да получи обяснения досежно санкционирането на сина й, а не, каквито са твърденията в жалбата пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция - за съвет по Закона за движение по пътищата, тъй като е шофьор от скоро. Следва да се отбележи, че всеки правоспособен водач на МПС минава пред изпит, на който се установява познаването на нормативната уредба във връзка с движението по пътищата, и прокурор Бачева в качеството й на юрист и още повече в качеството й на магистрата, следва да познава тази уредба по-добре от служителите на МВР. В показанията на Шилев е посочено, че Бачева през време на разговора е твърдяла, че синът й е санкциониран неправилно, което напълно оборва нейните твърдения, че не е запозната с ЗДвП. Установява се също, че той неколкократно е обяснил на Бачева, че ако е недоволна, същата може да се обърне към прекия му ръководител - инспектор Чамишка, която е по-запозната с автоматизираната система за видеонаблюдение, монтирана в патрулната кола и с което е заснето нарушението. Неоспорим факт е, че след като Шилов си е тръгнал от РП - Б., Бачева е позвънила и на инспектор Чамишка, именно за да разбере дали всички служебни автомобили са оборудвани с камери, като е разказала и за санкционирането на сина й. Тези показания на Шилов и Чамишка, не само не са противоречиви, но и се противопоставят на защитната теза на касаторката, че поводът, по който е извикала Шилов в прокуратурата е консултация по ЗДвП. Възражението, че от показанията на свидетелят Димова и Даскалов, не се сочи да е имало гълчане от страна на прокурор Бачева към инспектор Шилов, не води до различен извод, както и до допуснато от съда и наказващия орган, несъобразяване с доказателствата по делото. Независимо от тона, с който Бачева е разговаряла с Шилов, по делото от съвкупния преглед на всички гласни доказателства се стига до извода, че същата е извикала служителя на ОДМВР - Б., заради санкционирането на сина й, а не за твърдяната от нея консултация. Настоявала е и при неколкократното позвъняване по мобилния телефон на инспектора, срещата да се осъществи в същия ден, в работно време, при условие, че Шилов е бил в почивка. Проверила е казаното от инспектора, при осъществен разговор и с прекия му ръководител. Всички тези данни, не сочат на противоречие между възприетите от съда свидетелски показания, а водят до извода, че прокурор Бачева се е възползвала от служебното си положение да осъществи контрол върху действията на служителя на ОДМВР - Б. насочени срещу неправомерното поведение на сина й и да извлече лична облага, като предупреди да не се спира нейния автомобил. Правният анализ на приетия с решение на ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) сочи, че той се основава на скрепени в него морални норми в обществото, валидни за българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие, обществото е приело за значими. Съгласно т. 5 от КЕПБМ изискванията за почтеност и благоприличие имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. В обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Както бе посочено по-горе моралните категории - почтеност и благоприличие имат основно значение за цялостната визия на магистрата, а неспазването на тези категории по дефиниция сочат на извършено правонарушение. Видно от доказателствата по делото, поведението на прокурор Бачева в конкретния случай е в разрез с принципите на благоприличие и почтеност. Събраните по делото доказателства сочат, че конкретните действия на прокурор Бачева са недопустими за един магистрат, предвид обществените очаквания за етично поведение, които са в по-голяма степен отколкото за други категории длъжности извън системата на съдебната власт. Поведението на Бачева е уронило и престижа на съдебната власт, тъй като е станала достояние на част от служителите в ОДМВР - Б.. Със същественото отклонение на прокурорката от дължимото и очаквано поведение, същата е осъществила фактическият състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, поради което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Съдът е обсъдил и съответствието на тежестта на извършеното нарушение с наложеното от ПК на ВСС наказание. Предвид това, че в случая е определено второто от най-леките предвидени в ЗСВ наказание - чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, при това в най-лекия му възможен вариант, и мотивите на съда във връзка с подадената от вносителя на предложението жалба досежно тежестта на наложеното наказание, настоящият състав намира, че първоинстанционния съд е изложил подробни доводи във връзка със съразмерността на наказанието, които се подкрепя и от настоящата инстанция. Съдът правилно е приел, че мотивите изложени в решението на ПК на ВСС са съответстващи на изискванията на чл. 309 от ЗСВ. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка с неизпращането на препис от жалбата на главния прокурор срещу решението по т. 1 от протокол № 16/19.04.2017 г., са неоснователни. В съдено заседание, проведено на 4.10.2017 г., процесуалният представител на прокурор Бачева е присъствал и е изразил становище за неоснователност на оспорването, инициирано от главния прокурор, поради което е упражнил правото на защита, предоставено на дисциплинарно наказаната. Освен това, с оспореното пред настоящата инстанция решение, жалбата на главния прокурор е отхвърлена и с това за прокурор Бачева не са настъпили неблагоприятни последици. Неоснователно е и възражението, че е допуснато нарушение на правото на справедлив процес, тъй като в гласуването за налагане на наказанието е участвал главният прокурор и дисциплинарният състав. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 7/2015 г., ОСС, I и II колегия, участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б. "в" и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая предложението за образуване на дисциплинарно производство е на главният прокурор, за който има законова забрана за участие в дисциплинарен състав. Посоченото решение касае само случаите, в които предложители за налагане на наказанието са не по-малко от петима членове на ВСС, които освен в това им качество след това участват и в дисциплинарния състав. Към настоящия момент ЗСВ, ДВ, бр. 62 от 2016 г., не предвижда инициатори за образуване на дисциплинарно производство да бъдат членовете на ВСС. П. изложеното в случая не е допуснато административнопроизводствено нарушение, както правилно е посочил и първоинстанционния съд. Като обобщение, съответно на събраните по делото доказателства и приложимата материалноправна норма е наложен обоснован извод на съда, сочещ, че оспореното решение по т. 1 на протокол № 16 от заседание на ПК на ВСС от 19.04.2017 г. е законосъобразно. В касационната жалба отново касаторката поддържа линията на омаловажаване и оневиняване на поведението си, но доводите й са в противоречие с фактите и са неоснователни. При установеното от съда поведение на Р. Б., при което тя неправомерно е наредила на служителя Г. Ш. да се яви в нейния кабинет по личен въпрос, безапелационното й нареждане спрямо същия служител да не бъде отразявано и санкционирано нарушението на сина й и искането Шилов да обясни на останалите си колеги да бъде запомнен номера на нейния автомобил и повече да не бъде спиран за допуснати нарушения, отново се потвърждава изводът на съда, че магистратът не зачита установените в КЕПБМ морални стандарти и това поведение уронва престижа на съдебната власт. По безспорен начин се установява, че наложеното на магистрата дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца" е съответно на извършеното от нея правонарушение, поради което изводите на съда не са опровергани пред настоящата инстанция, и обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,