Решение № 7429 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2014 г.

Решение № 7429 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването чрез неговия пълномощник срещу решение № 2542/24.02.2014 г. по адм. д. № 2574/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд в частта, с която Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати на Диана Стефанова Иванова обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 /пет хиляди/ лв. Счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Диана Стефанова Иванова в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски и представя списък и адвокатско пълномощно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от Диана Стефанова Иванова за заплащане на неимуществени вреди, причинени й в резултат на обявената с влязло в сила съдебно решение за нищожна заповед на заповед № РД-22-98/27 юни 2012 г. на министъра на здравеопазването, с която й е отказано поисканото заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването на сумата 1200 евро за извършена факоемулсификация и интракапсуларна имплантация на леща на дясно око в Очна клиника Шарите, гр. Берлин, Германия. С обжалваното решение съдът е осъдил Министерството на здравеопазването да заплати на Диана Стефанова Иванова от гр. Добрич сумата 5 000 (пет хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обявената за нищожна заповед, като е отхвърил иска в останалата му част до 10 000 /десет хиляди/ лв. Предмет на касационната жалба е само решението в осъдителната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за седеммесечно забавяне искането на Диана Стефанова Иванова за парична помощ до изпращането на преписката до компетентния за това орган. Това е причинило стрес и тревожност за ищцата, пряка и непосредствена последица от нищожния отказ. Решението е валидно, като в случая не се откриват пороци, водещи до нищожност на съдебния акт. Наведените в тази връзка доводи за липса на мотиви не могат да обусловят твърдения порок, а евентуалната им липса би представлявала противоречие с процесуалния закон. Решението е допустимо, като постановено по допустима жалба и от компетентен съд - на основание чл. 203 АПК във връзка с чл. 206, ал. 1 и 2 АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Доколкото като твърдение за недопустимост се твърди липса на причинно-следствена връзка между обявен за нищожен административен акт и причинени неимуществени вреди, то това е въпрос не на допустимост на претенция като процесната, а на проверка правилността на съдебния акт. Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за забавяне на искането за парична помощ за репариране на заплащането по проведената операция. Това забавяне е в резултат на постановен извън компетентността на органа - министъра на здравеопазването административен акт, поради което искането не е стигнало надлежния за произнасяне орган. Съдът е установил и релевантните за спора факти. Безспорно се установя наличието на претърпени стрес, депресивно състояние и психически срив у ищцата. Същата единствена е осигурявала доходи за семейството, а лишаването й от парична помощ е предизвикало у нея трайно състояние на тревога. Тези последици са неимуществени за ищцата вреди. Спрямо такава установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на причинно-следствена връзка между прогласената за нищожна заповед и претърпените вреди е законосъобразен. Тези вреди са предизвикани от нищожен поради некомпетентност на издателя отказ за заплащане на парична помощ и са пряк резултат от този отказ. Предвид изложеното решението в обжалваната му част е валидно, допустимо, обосновано и материално законосъобразно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми, поради което е съответно и на процесуалния закон. Определеният размер на обезщетение е в съответствие с чл. 52 от ЗЗД и е справедлив. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Видно от представеното пълномощно, разноските са действително сторени, а възражение за евентуална прекомерност от страна на касатора не е направена. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав.