Решение № 5091 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1325/2015 г.

Решение № 5091 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1325/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП против Решение № 2654 от 4.12.2014 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2991 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Адлер-МК" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "С." ..№..., представлявано от Г. Н. Т., е отменен ревизионен акт № 16251200108 от 31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1105/27.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" П. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 104 722 лв. и са начислени лихви за данъчни периоди 1.01.2011 г. до 31.01.2012 г. по фактури на тринадесет преки доставчици. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не обсъдил изобщо събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и така направил необосновани фактически изводи за реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури. При това, игнорирал обстоятелството, че за доставките на "К. А. Р. исимо" ООД, "Юниктрейд" ЕООД, "Стелита" ЕООД, "М Експорт" ЕООД, "Б. ком" ЕООД, "Табако груп П." ЕООД и "Десислава ДС" ЕООД били представени единствено данъчни фактури и нито тези доставчици, нито ревизираното дружество представило поисканите доказателства за предаване на стоката, транспортирането й, наличието й при ревизираното лице и използването й в дейността на дружеството. Касаторът поддържа, че съдът неправилно преценил събраните доказателства, защото в съдебното заседание на 17.04.2013 г. жалбоподателят представил с молба нови писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки и касови и фискални бонове, които били оспорени относно липсата на достоверни дати; съдът указал на представилата ги страна тежестта й да докаже автентичността на документите и верността на датите и въпреки допуснатите й доказателствени средства, не били събрани никакви доказателства. Въпреки това, съдът без мотиви, кредитирал тези доказателства. Мотивите на съдебното решение възпроизвеждат без никакъв коментар от страна на съда заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Тази експертиза не дала категорично заключение относно редовността на счетоводството на самото ревизираното лице, макар че била изготвена главно въз основа на документи от това счетоводство, като доставчиците не били проверявани изобщо. Самото вещо лице представило нови счетоводни документи, непредставени по делото, вместо страната от чието счетоводство се твърди, че са документите, а съдът ги приел отново безкритично и в нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че в ревизионното производство са събрани достатъчно обективни данни, въз основа на които да се заключи, че процесните фактури не отразяват действително осъществени данъчни събития и тези изводи не са направени само въз основа на неоткриването на доставчиците на декларираните данъчни адреси. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Адлер-МК" ООД, гр. П., чрез адв. Панов оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Подадена е втора касационната жалба от "Адлер-МК" ООД против Решение № 2654 от 4.12.2014 г. на Административен съд П. само в частта му за разноските, в която се твръди, че първоинстанционният съд без основание отказал на дружеството направените по делото разноски. Ответникът по тази жалба- Директорът на Д "ОДОП" П. при ЦУ на НАП оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на РЛ и за основателност на тази на ДД "ОДОП" в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и направените с тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - основателни, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС П. е бил посоченият РА, с който на РЛ е отказано право на данъчен кредит в посочения по-горе общ размер за данъчни периоди през 2011 г. и м. 01.2012 г. по фактури на посочените доставчици, документиращи строителни услуги /по една фактура на "В. строителство 61 М" ЕООД/ и продажби на строителни материали. С РА претендираното право е отказано поради неоткриване на преките доставчици на декларираните данъчни адреси и липса на доказателства за предаване на родово-определената стока, както и за изпълнение на услугите. За да отмени РА изцяло първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила /без да посочи кои са те/; приел е също, че изводите на вещото лице по преценка на представените в ревизионното и съдебни производство писмени доказателства обосновават извод за доказана реалност на фактурираните доставки; обсъдил е по принцип задълженията на органите по приходите в ревизионното производство и че те са направили изводите си за недоказана реалност на доставките само въз основа на поведението на процесните преки доставчици, което е недопустимо, а също и че не са налице обективни данни да се заключи, че ревизираното лице е знаело или не е могло да не знае, че участва в данъчна измама. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в пълна липса на конкретни мотиви по спорните фактически и правни въпроси и подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В мотивите си административният съд буквално е възпроизвел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото и само въз основа на това е направил извод, че процесните фактури отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги. При това, съдът не е разграничил изобщо единствената фактура за доставка на услуги от останалите фактури. Не е обсъдил какъв е предметът й, какво е конкретното основание за отказ на данъчен кредит, къде са извършвани услугите, какви доказателства са представени затова и как ги преценява самостоятелно. По отношение на фактурите за доставка на стоки, съдът не е изложил никакви съображения въз основа на какви доказателства приема, че процесната родово-определена стока е доставена на ревизираното дружество. Съдът не е дал и конкретни указания на страните за кои обстоятелства е необходимо събирането на доказателства. Съдът не се е произнесъл по спорния въпрос за автентичността и достоверността на датите на представените в съдебното производство писмени доказателства; не е обсъдил изобщо наличието на предмета на доставките при ревизираното лице и как конкретно е използван в дейността му. Задоволил се е единствено да посочи, че е съгласен със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че процесните стоки са били предмет на последваща реализация. Съдът не е обсъдил самото заключение на екпертизата - не е съобразил, че в него е записано, че вещото лице е проверило счетоводствата на доставчиците, а в съдебното заседание по приемането на експертизата вещото лице е казало точно обратното. Експертизата е неясна и относно редовността на счетоводството на самото ревизираното лице, което е от ключово значение за кредитирането на заключение, изготвено главно въз основа на документи от това счетоводство. Основателно е и касационното оплакване, че е недопустимо вещото лице да представя писмени доказателства, вместо страната, която иска да се ползва от тях. Посочените нарушения пречат на ефективен касационен контрол на първоинстанционния съдебен акт и нарушават правото на защита на страните. Затова оспореното решение в неговата цялост подлежи на отмяна, а делото на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение