Решение № 5772 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2011 г.

Решение № 5772 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12119/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 66 от 19.07.2011 г., постановено по адм. д. № 130/2011 г. Административен съд гр. Сливен е отменил решение № 8/15.04.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата с вх. № К-3044/9.03.3011 г. на Мария Димова Илиева срещу разпореждане № О-19-999-21-00008826 от 25.02.2011 г., издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетения и помощи, с което е отказано отпускане на обезщетение по болничен лист № 0168912, серия А-2010 г. Върнал е преписката на директора на РУ "СО" гр. Сливен за постановяване на ново решение при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" гр. Сливен с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Върховният административен съд обсъди събраните по делото писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата съдебна инстанция е решение № 8/15.04.2011 г. на директора на РУ"СО" гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата с вх. № К-3044/9.03.3011 г. на Мария Димова Илиева срещу разпореждане № О-19-999-21-00008826 от 25.02.2011 г., издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетения и помощи, с което е отказано отпускане на обезщетение по болничен лист № 0168912, серия А-2010 г. за периода от 1.12 до 16.12.2010 г. По делото не оспорва факта, че на 01 и 02.11.2010 г., както и на 10.11.2010 г. Мария Илиева не се е явила на работа за изпълнение трудовите функции на библиотекар при Народно читалище "Никола Й. Вапцаров" с. Пет могили и за същите работодателят е отразил "самоотлъчка". Не е спорно също и обстоятелството, че за тези дни няма отразен и разрешен отпуск от работодателя, както и надлежно оформен болничен лист. Обясненията на Илиева са, че не се касае за "самоотлъчка", а била на медицински прегледи и в невъзможност да се яви на работа по здравословни причини. За да отмени оспорения административен акт, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от КТ, според който работникът или служителят има право на отпуск при належащ медицински преглед или изследване, какъвто е процесния случай, но медицинските органи са пропуснали да разрешат отпуск по надлежния ред. Според изложеното в мотивите на решението, пропускът може да бъде отстранен с разрешен неплатен отпуск от работодателя, а липсата му е обяснена със съществуваща конфронтация и превратно упражнена власт. Като правен извод съдът е изложил становището си, че на посочените дати оспорващата е отсъствала по уважителни причини, няма "самоотлъчка" и макар да не са внесени от работодателя осигурителни вноски за тази дни, те са дължими, от което следва, че осигуряването на лицето не е прекратено. При така изложените доводи на съда, обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. В разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от КТ е регламентирано правото на работника да ползува отпуск при временна неработоспособност по изброените в нормата хипотези, включително при належащ медицински преглед или изследване. Според ал. 2 - отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи. Съдът е установил, че за въпросните три дни - 01, 02 и 10 ноември 2010 г. медицинските органи не са съставили документи, удостоверяващи ползуването на отпуск поради временна нетрудоспособност. Субективното право на Илиева да ползува отпуск по чл. 162, ал. 1 от КТ съществува и не е накърнено, но неговото законосъобразно реализиране следва да бъде документирано по установения в закона ред. Правноирелевантно е по какви причини не е съставен документ, удостоверяващ временната неработоспособност на Илиева. Необосновано е също твърдението в мотивите, че пропускът може да бъде саниран от работодателя с разрешаване на неплатен отпуск. В противоречие с материалния закон е правният довод, че след като в наказанията за нарушение на трудовата дисциплина липсва "самоотлъчка", то по отношение на Илиева не може да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност, от което следвало съществуването на трудово правоотношение и задължението на работодателя за внасяне на осигурителни вноски. Дали работодателят ще наложи дисциплинарно наказание на провинен работник и доколко то би било законосъобразно, е въпрос, свързан с трудовото правоотношение между страните. Осигурителните правоотношения са подчинени на нормите от КСО и при липса на правно основание за дължимост на осигурителните вноски, е без значение дали е реализирана дисциплинарна отговорност. В случая законосъобразно осигурителят не е внесъл осигурителни вноски за дните на отсъствие от работа, такива не са дължими, от което произтича прекъсването на осигурителното правоотношение на Мария Илиева. По изложените съображения настоящата инстанция счита оспорения административен акт за законосъобразен, съобразен с нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От събраните по делото писмени доказателствата се установява, че в случая по отношение на Мария Илиева не е осъществен фактическия състав на правната норма, тъй като към 1.12.2010 г., начална дата на отразения период в процесния болничен лист, тя не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение. Правилно административният орган е преценил, че Илиева няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 01.12. - 16.12.2010 г., тъй като при настъпването на временната неработоспособност същата не е била осигурен за риска "общо заболяване и майчинство" поради самоволното отсъствие от работа за дните, които предхождат временната неработоспособност, а работодателят не е внесъл осигурителни вноски, тъй като те са недължими. Обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Спорът е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Мария Димова Илиева срещу оспорения административен акт следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,