Решение № 381 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2011 г.

Решение № 381 от 4.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК . С определение № 207 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 757 от 2011 е допуснато по касационната жалба на [фирма] касационно обжалване на решение от 14.12.2010 г., постановено по гр. д. № 3306 от 2007 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 2 "в" състав, с което е отменено решение от 3.07.2007 г. по гр. д. № 14459 от 2006 г. на Софийски районен съд, 29 състав и са уважени предявените от С. Д. Ц. - Ч., Д. Б. Ч. и Р. Б. Ч. против [фирма] в обективно съединение положителен установителен иск за собственост и осъдителен иск за им. пл. № 12 от кв. 215, м. "Ц. - З. н.", [улица] площ от 470 кв. м. по последният действащ регулационен план, имота представлява УПИ V-12, кв. 215 по плана на [населено място], м. "З. н.". В касационната жалба се инвокират основания за неправилност на решението, съдържащи се в разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Касационната проверка на решението е допусната по въпросите допустима ли е отмяна на отчуждаването по реда на чл. 4 от ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони ако заявеният за възстановяване имот към момента на възстановяването му се намира в друг правен субект, а не в държавата или общината; вторият поставен въпрос е допустима ли е отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони ако към датата на подаване на заявлението за отмяна, полученият в обезщетение имот не се намира в патримониума на заявителя и той отказва да го върне. Поставен е и процесуалния въпрос дали касатора е обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение от 4.01.2005 г. по адм. д. № 2647 от 2000 г. на СГС, Административно отделение, "а" състав, както и въпроса за компетентността на съда да се произнесе само в рамките на заявените от страните твърдения и възражения, както и относно съпоставянето на правните норми и тълкуването им по аналогия. Касационната проверка е допусната при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответниците С. Д., Д. Б. Ч. и Р. Б. Ч. не са взели становище по касационаната жалба в съдебно заседание. Ответника [фирма] не е взел становище. Ответника Столична община също не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. При постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон при приложението на реституционните закони и в частност ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони. Решението е постановено при следната фактическа обстановка: С исковата молба, подадена на 30.06.2006 г. от С. Д. Ц. - Ч., Д. Б. Ч. и Р. Б. Ч. са предявили срещу [фирма] в обективно съединение положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС за паянтова сграда от 56 кв. м., ведно с дворно място от 494 кв. м. съставляващо парцел ХI, кв. 215 по плана на [населено място], м. "Ц." . Този имот е бил притежаван от С. Ц. - Ч. с н. а. а № 55, т. 23, н. д. № 3735 от 1979 г. и е бил отчужден по З. със Заповед № РД-342931 от 8.12.1981 г., като в обезщетение е получен апартамент. С. Д. Ц. - Ч., Д. Б. Ч. и Р. Б. Ч. са поискали отмяна на отчуждаването, но е постановен отказ, който е бил обжалван и е образувано а. х. д. № 2647 от 2000 г. пред Софийски градски съд. В хода на административното производство на 10.08.2002 г. /у-ние за наследници № 1777 от 20.08.2002 г. / е починал съпруга на Ч., Б. А. Ч. и са конституирани Д. Б. Ч. и Р. Б.. С решение от 4.01.2005 г. по а. х. д. № 2647 от 2000 г. на СГС, адм. отд. III "а" състав е отменен отказа и е възстановена собствеността върху отчужденият имот. Район "В." е актувал имота като частна общинска собственост с акт А. № 695 от 11.05.2001 г. С решение на СОС № 66 по протокол № 40 от 18.07.2002 г. имота е включен в капитала на [фирма]. От своя страна дружеството е продало имота на [фирма] с н. а. № 113, т. 01, р. № 2789, н. д. № 99 от 13.08.2003 г. Софийски градски съд е уважил предявените от С. Д. Ц. - Ч., Д. Б. Ч. и Р. Б. Ч. против [фирма] в обективно съединение положителен установителен иск за собственост и осъдителен иск за им. пл. № 12 от кв. 215, м. "Ц. З. н. е", [улица] площ от 470 кв. м., а по последният действащ регулационен план имота представлява УПИ V-12, кв. 215 по плана на [населено място], м. "Западно направление". Във въззивното производство е проследена транслацията на правото на собственост от С. Д. Ц. към държавата и впоследствие отмяната на отчуждаването. Разгледано е подробно и апортирането на имота от страна на СОС в патримониума на касатора и извършеното прехвърляне с н. а. № 113, т. 01, р. № 2789, н. д. № 99 от 13.08.2003 г. и е развито разбирането, че към момента на апорта СО не е била собственик на имота, поради което и дружеството което го е придобило също не е станало негов собственик. Извода на въззивният съд, че СО към момента на прехвърляне на имота не е била негов собственик е неправилен. Възстановяването на собствеността по реда на ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони се обуславя от издаването на индивидуален административен акт. Този акт има правопораждащо значение, поради което до постановяването му собствеността продължава да се намира в патримониума на държавата или общината/ което се определя от характера на имота и проведеното разграничение по § 7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА/. Следователно към датата на извършването на апорта СОС е бил собственик на имота и непаричната вноска в капитала на дружеството- касатор е породила своя вещно правен ефект. По въпроса за приоритета при конкуренцията на права, който предоставя закона при реституционните производство, предпоставящи издаването на индивидуален административен акт е постановено решение по чл. 290 ГПК под № 94 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 892 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение. Поставените въпроси за приложението на чл. 4 от ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони ако заявеният за възстановяване имот към момента на възстановяването му се намира в друг правен субект, а не в държавата или общината; вторият поставен въпрос е допустима ли е отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони ако към датата на подаване на заявлението за отмяна, полученият в обезщетение имот не се намира в патримониума на заявителя и той отказва да го върне са преклудирани в производството по отмяна на отказа за отчуждаване не са относими към настоящия правен спор, а касаят административното производство.. Ответното дружество [фирма] е собственик на имота и предявеният иск е неоснователен. Постановено решение следва да се отмени и тъй като не се налага провеждането на допълнителни процесуални действия да се постанови ново по съществото на спора като се отхвърлят предявените искове. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.