Решение № 104 от 23.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2064/2016 г.

Решение № 104 от 23.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2064/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 47, т. 2 и т. 3 от ЗМТА /в редакция преди изменението на ЗМТА - ДВ, бр. 8/2017 г./. Образувано е по съвместна искова молба на Методи И. Я. и Георги С. С. за отмяна на решение от 15.07.2016 г. на Арбитражен съд "А. Юстициарум" С., постановено по арб. дело № 6634/2016 г. Ищците поддържат, че в Общите условия към договор за потребителски кредит от 20.03.2014 г. не се съдържа арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ЗМТА, а цитираните в арбитражното решение Общи условия са с различно съдържание от тези към договора. Отделно от това се твърди, че липсва уговорка за институционален арбитраж, а клауза за арбитраж "ад хок" не може да породи действие поради липса на формирано съгласие за лица, които ще арбитрират спора. Поддържат се и евентуални доводи за нищожност на арбитражната клауза като неравноправна по см. на чл. 143 и чл. 146 З., тъй като не е уговорена индивидуално, а предварително изготвена от кредитната институция, без възможност насрещната страна по договора да повлияе върху съдържанието й и създава неравноправие между правата и задълженията на търговеца и на потребителите. Твърди се още, че атакуваното арбитражно решение противоречи на обществения ред поради едностранно дописване на клаузи от страна на кредитодателя, при използване на неравноправната позиция и неосведоменост на кредитополучателите и разглеждане на спора от неизбран/непосочен арбитър. По съображения в исковата молба и в постъпило по делото писмено становище, се претендира уважаване на исковите претенции, с присъждане на разноски. Ответникът - [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник, счита исковете за неоснователни. Подробни съображения са изложени в постъпил по делото писмен отговор, поддържани в публично съдебно заседание на 26.04.2017 г. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Исковете за отмяна на арбитражното решение са предявени от надлежни страни, при спазване на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което са процесуално допустими. Тази констатация е извършена и в производството по размяна на книжата, преди насрочване на делото за публично съдебно заседание. Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл. 47 ЗМТА, Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК - ДВ бр. 8/2017 г. е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по см. на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно § 6, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ГПК производствата по неарбитруеми спорове се прекратяват. С § 8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47, като е създадена нова ал. 2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Извършените със ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към висящите пред ВКС производства по чл. 48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., което е в смисъл, че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред компетентния съд - Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий - при постановено арбитражно решение и това е висящо производство, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението разпоредби на чл. 19 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Първата от тези разпоредби изключва от компетентността на арбитража потребителските спорове, а втората разпоредба обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор, с участие на потребител. Във втория стадий на защита в рамките на арбитражния процес, Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, ако с него се разрешава неарбитруем - потребителски спор, без да разглежда по същество твърдяните в исковата молба основания за отмяна на решението. Допълнителен аргумент за правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение може да се изведе и от новата ал. 5 на чл. 405 ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./, съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл. 405, ал. 5 ГПК има незабавно действие, което означава, че се прилага и за постановени преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по см. на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. По силата на посочената процесуалноправна норма преценката за валидността на арбитражното решение е възложена на компетентния за издаване на изпълнителен лист окръжен съд. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на арбитражното решение е в рамките на правомощията и на Върховния касационен съд, пред който е висящо исково производство за отмяна на арбитражно решение, т. е. производство, което не е приключило към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ и по което не е постановено решение. С постановеното на 15.07.2016 г. решение по арб. дело № 6634/2016 г. на Арбитражен съд "А. Юстициарум" С., чиято отмяна е предмет на настоящото търговско дело, е разрешен спор за дължими от ищците суми по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 20.03.2014 г., в качеството им на солидарни длъжници. Ищците имат качество на потребители по см. на § 13, т. 1 от ДР на З., поради което и на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение в настоящата фаза от защитата в арбитражния процес. В зависимост от изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 553.08 лв., съответстващи на внесената държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение