Решение № 6133 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2012 г.

Решение № 6133 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 2015/12.09.2012 г., постановено по адм. д. 1797/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 261004938 от 23.02.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 392 от 16.05.2011 г. на ДД "ОУИ", в обжалваната част, в която на Станимир Русинов Милев е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 4 571,72 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 405,37 лв., както и относно присъдените разноски в размер на 350 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и бъде отхвърлена жалбата против РА по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Станимир Русинов Милев оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2015/12.09.2012 г., постановено по адм. д. 1797/2011 г. по описа на АС - Пловдив е отменен РА № 261004938 от 23.02.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 392 от 16.05.2011 г. на ДД"ОУИ" относно определен на Станимир Русинов Милев данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 4 571,72 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 405,37 лв., както и относно присъдените разноски в размер на 350 лв. За да отмени, РА административният съд обосновава изводите си за незаконосъобразност на РА с принципа, че подоходното облагане на физическите лица се извършва в годишен размер, т.е. обхваща доходите на лицето, направени в рамките на цялата календарна година, а не на месечна база, която на практика е приложена от органите по приходите при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При извършване на ревизията, органите по приходите въз основа на съпоставка между извършените разходи и получените приходи констатират несъответствие за финансовата 2004 г., поради което ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Според ревизиращите органи са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7, защото декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Основателно административният съд обосновава извод, че неправилно данъчните органи приемат наличието на недостиг на паричните средства на ревизираното лице към месеци 02,04,05,06 и 10/2004 г., без да извършат съпоставка на общия размер на доходите и съответно, общия размер на разходите за календарната година в края на данъчния период. Решаващият съд се произнесъл относно това дали е налице превишение на разходите над приходите (доходите), респективно съществува ли недостиг на парични средства и установява, че приходите на семейството за цялата 2004 г., така както са констатирани с оспорения РА, надвишават извършените разходи. Следователно не е налице превишение на разходите спрямо установените и декларирани приходи за ревизирания период 2004 г. и неправилно е определена данъчната основа за облагане на доходите на Станимир Русинов Милев с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. Този извод се подкрепя и от некоментираното от АС - Пловдив заключението на вещото лице, че за месец февруари, април, май, юни и октомври 2004 г. няма средства с неизяснен произход. За периода 1.01.2004 г. - 31.10.2004 г., установеното при ревизията превишение на разходите над приходите се компенсира напълно от констатираното при приетата в съдебното производство експертиза превишение на приходите над разходите, при условия, че в началото на 2004 г. семейството е разполагало с 23500 лв., както и през че м. 02.2004 г. е получило 30000 лв. Настоящият съдебен състав изцяло възприема и споделя правните изводи на решаващия съд, които са съобразени и с практиката на Върховния административен съд по основния спорен въпрос по делото, а именно относно начина на формиране на данъчната основа за облагане на доходите на физическите лица по реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно чл. 3 от ЗОДФЛ (отм.), облагаем е общият годишен доход, а съгласно чл. 35 от същия закон, сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа. Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение на закон. При проследяване на паричния поток органите по приходите са се придържали единствено към датите на придобиване на определено имущество и датите на придобиване на декларираните доходи, а статистическите разходи са отнасяни към целия период, без да е извършван анализ относно действителното изразходване на необходимите средства за живот в регулярен порядък и фактическата възможност за изпадане в забава на длъжника или временно ограничаване на необходимите разходи, както и без да е отчитана и житейски обективната възможност за отложено плащане или кратковременно ползване на чужд финансов ресурс (на кредитора или трето лице), което не поражда данъчни задължения. Възможното временно ограничаване на необходими обичайни разходи с цел извършване на приоритетни за даден период други разходи оборва логиката, изложена в РА и касационната жалба, че всяко извършване на разходи без насрещни приходи в същия момент представлява несъответствие по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и основание за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл придържането на законодателя към определяне на годишна база за всички доходи на физическите лица е логична и житейски оправдана, поради което не са налице никакви основания за превратното тълкуване на закона, изложено в касационната жалба. Първоинстанционният съд законосъобразно се е позовал на фактическите констатации в РА, според които при съпоставка на всички приходи и разходи за ревизираната година не се установява надвишаване на разходите спрямо приходите на годишна база. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не претендира заплащане на такива, поради което и с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение