Решение № 10435 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6235/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. С. Г., [ЛНЧ], от Еквадор, и на Л. А. С., малолетна, [ЛНЧ], от Еквадор, чрез своята майка и законен представител Й. С. Г., подадена чрез адв. Златкова, против Решение 13902/23.04.2025 г., постановено по адм. дело 8564/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение 7803/16.07.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е взел под внимание обстоятелствата, свързани с бежанската ѝ история, с положението в Еквадор и с действията, извършени от престъпни групировки в страната на произход, свързани със семейството ѝ. Твърди, че спрямо дъщеря ѝ Л. А. С. е бил налице опит за отвличане на 27.02.2023 г., както и че в хода на първоинстанционното производство са представени доказателства за това. Излага съображения, че най-добрият интерес на детето се състои в това да е в безопасна среда, като има възможен риск, ако се върне в страната на произход, да стане жертва на посегателство върху нейния живот или живота на майка ѝ. Сочи, че видно от социалния доклад от Дирекция за закрила на детето, има основателен риск и заплаха за живота на детето Л. А., ако бъде върната в Еквадор. Моли съдебното решение да бъде отменено с връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание. Представя писмено доказателство: актуална справка за обществено-политическата обстановка в Република Еквадор. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Й. С. Г., от Еквадор, действаща лично и като законен представител на малолетното си дете - Л. А. С., срещу Решение 7803/16.07.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което им е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване. По отношение на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ за правилен е приет извода на органа, че жалбоподателката заедно с малолетното си дете не е била принудена да отпътува от страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съдът е приел, че представената в превод жалба до Районен прокурор на наказателен район Ел Оро, е била подадена за целите на производството по ЗУБ, тъй като била подадена, след като Й. С. Г. е била вече в Р България. Стигнал е до извод, че мотивите за напускане на страната на произход са от икономически характер. Съставът на съда е счел, че в случая преценката за най-добрия интерес на детето е била извършена правилно и в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Обжалваното решение на Административен съд София-град е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Настоящият състав на Върховния административен съд приема изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, който е достигнал до правилен извод за липса на визираните в чл. 8 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на бежански статут. Заявителите не са направили релевантни твърдения, указващи преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито са посочили действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. При данните по делото е видно, че липсват действия от страна на властите или другите, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, субекти, от които да се направи извод за преследване или дискриминация по отношение еквадорските гражданки. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно, в частта, с която е отхвърлено оспорването на Й. С. Г., от Еквадор, действаща лично и като законен представил на малолетното си дете - Л. А. С., срещу отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Напълно необоснован е изводът на съда, че се касае за икономически мигранти, доколкото той е мотивиран с предположения, като по делото липсват данни от този характер. В нито едно от проведените интервюта, нито на един етап от развилите се до този момент производства, Й. С. Г. не е поддържала причини от икономически характер, които да са в основата на напускането на страната на произход. Почива на предположения и изводът на съда, че събраната в съдебното производство в превод жалба до Районен прокурор на наказателен район Ел Оро със седалище в кантон Мачала, е подадена за целите на производството по ЗУБ. Същата установява, че действително е образувано производство пред компетентните за това национални органи по повод докладвания инцидент с Й. С. Г. и малолетното й дете - Л. А. С.. Още повече, че данните от приложената пред касационната инстанция Справка вх. МД-02-383/08.07.2025г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ потвърждават изнесените от търсещите закрила лица факти относно обстановката в страната на произход, както и съществена ескалация на престъпността в страната, по който повод вкл. е подновено и обявеното извънредно положение в страната. В съдебния акт, аналогично на съдържанието на административния акт, липсва преценка в аспекта на основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Съдът не е отчел и, че в решението на административния орган не е извършена надлежна преценка на висшия интерес на детето. Извършената от съда преценка не е съобразена с неговата лична ситуация и риска за живота му при евентуално връщане в Еквадор. В решението на председателя на ДАБ не е обсъден социалния доклад от Дирекция Социално подпомагане [заличен текст]. Съгласно него: основните грижи за детето се полагат от майката; имало е опит за отвличане на детето в Еквадор; има риск за живота на детето в Еквадор; детето не може да посещава спокойно училище в родината си; детето и майката са се адаптирали успешно в България; детето посещава училище в България и има изграден приятелски кръг; в интерес на детето е да живее в сигурна и спокойна среда; в интерес на детето е да получи закрила в България. От член 24, параграф 2 от Хартата на основните права в ЕС, както и от член 3, параграф 1 от Международната конвенция за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 20 ноември 1989 г., към който изрично препращат разясненията относно член 24 от Хартата, следва, че висшият интерес на детето трябва да се вземе предвид не само при преценката по същество на молбите, които се отнасят до деца, но и да окаже влияние върху процеса на вземане на решения, предхождащ тази преценка, посредством специални процесуални гаранции. Всъщност, както отбелязва Комитетът по правата на детето на Организацията на обединените нации, понятието висш интерес на детето по смисъла на член 3, параграф 1 се основава едновременно на материално право, на тълкувателен принцип и на процесуалноправна норма (вж. Общ коментар 14