Решение № 1427 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2012 г.

Решение № 1427 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главен директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието /ГДО при МП/, чрез процесуален представител, срещу решение № 5520/5.12.2011 г., по адм. д. № 7906/2011 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен негов отказ за предоставяне на обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ по заявление с вх. № ОД 2502/18.08.2011 г., обективиран в писмо № 5289/2.09.2011 г. Касаторът навежда доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендирани са разноски. Ответникът по касационната жалба - Кънчо Петков Бонев, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че отказът за предоставяне на исканата информация съдържа общи и недоказани констатации. Не са представени по делото и в хода на съдебното заседание писмени доказателства, че исканата информация е класифицирана по смисъла на чл. 26, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/. Прието е, че исканата информация по реда на ЗДОИ не е конфиденциална, не е поверителна и в този смисъл представлява обществена информация. Настоящата инстанция намира, че така постановено решението е неправилно. По делото е представена заповед с № З-1213/03.12.2010 г., издадена от Главния директор на ГДО, издадена на правно основание чл. 9, ал. 3, т. 1 и ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на ГДО-МП, чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ, във връзка с чл. 26, ал. 3 от ЗЗКИ. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 3 от ЗЗКИ ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, за сферата на дейност на организационната единица. Под т. 6 в горецитираната заповед, като категория информация, представляваща "служебна тайна", създавана, обработвана или съхранявана в рамките на организационната единица е приета "обобщената информация с конкретни данни за цялостната структура на интегрираните информационни системи, автоматизираните информационни системи, автоматизираните информационни системи и мрежи в ГДО", като такава безспорно представлява информацията, събирана чрез охранителните камери в сградата. Следователно същата представлява класифицирана информация по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗКИ, като нерегламентираният достъп до нея би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата и би увредил правнозащитения интерес на работещите и посещаващите сградата. На следващо място, съгласно нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗЗКИ информацията, класифицирана като служебна тайна се защитава със срок от 6 месеца, считано от датата на създаването й. С подаденото заявление с вх. № ОД-2502/18.08.2011 г. е поискана информация, свързана със записани от охранителните камери събития на 5.07.2011 г., като служебната тайна върху информацията се защитава със срок до 5.01.2012 г., следователно, предоставянето й не е било допустимо. Предвид изложеното решението като необосновано и материалноправно незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли оспорването. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,