Решение № 6394 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2013 г.

Решение № 6394 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на I РУП към ОД на МВР - гр. Добрич срещу решение № 4 от 16.01.2013 г. по адм. дело № 666/2012 г. на Административен съд - Добрич. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Константин Бисеров Костов от гр. Добрич взима становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за неоснователна по същество. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 867 от 27.08.2012 г. на началника на I РУП към ОД на МВР - гр. Добрич, с която на Константин Бисеров Костов, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане свидетелство за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността му. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, а също така не е мотивирана. Съдът е приел за недоказано обстоятелството, че лицето е имало качеството на водач при извършване на проверката. Позовал се е на показанията на разпитаната свидетелка Яна Руменова Стефанова и Николай Канев Колев - приятели на Костов. Същите са установила пред съда, че при проверката на полицейските органи, той не е управлявал МПС. От фактическа страна съдът е приел, че Стефанова е паркирала автомобила и тъй като не могла да го изгаси, Костов се е качил на мястото на водача, когато полицейският патрул е пристигнал за проверка. При тези съображения Административен съд - Добрич е отменил обжалваната заповед. Решението е правилно. Материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както и установен по надлежен ред отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК. В случая при издаване на административния акт не са взети предвид определените в хипотезата на правната норма (чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП) условия и предпоставки, тъй като в мотивната част на заповедта е посочено, че водачът не е изпълнил указание на контролен орган и не носи свидетелство за управление на МПС. Решаващият съд правилно е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като за преустановяване на посочените нарушения, съответно по чл. 103 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. първо ЗДвП, не е предвидено използването на административна принуда по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Допуснатият порок се отнася до материалноправните изисквания, засягащи самото предметно съдържание на индивидуалния административен акт. Решението е правилно и в частта относно присъдените разноски. При липса на своевременно отправено искане по чл. 78, ал. 5 Гражданския процесуален кодекс (ГПК), законосъобразно в полза на Константин Бисеров Костов от гр. Добрич, са присъдени разноските по делото, вкл. за адвокатско възнаграждение. Формулираното едва с касационната жалба искане за намаляване размера на разноските поради прекомерност е направено несвоевременно, тъй като страната може да направи възражение по реда и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В производството пред касационната инстанция съдът проверява правилно ли е определен размерът на дължимите и присъдени разноски, но не разполага с правомощие да редуцира същия поради прекомерност. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, и в тази му част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,